Защо се провали проектът "София тех парк"?

20.03.2017, Monday / 10:51

Защо се провали проектът
Коментар на инж. Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление, заемал различни позиции при изпълнението на проекти на Британския ноу-хау фонд и Програма Фар. Автор е на редица книги и публикации за публично-частното партньорство, енергийната ефективност, енергетиката и иновациите. Експерт в рамките на Националния иновационен фонд и Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика".

Тези дни бе обявен новият ръководен екип на "София тех парк", с добри намерения. Това са млади хора, които имат опит в банковото дело, компетентни са за връзката на бизнеса с науката… Няма лошо.

Но в този проект има някои странни родилни петна – зачеването му бе погрешно. Не че нямахме нужда от такава структура, но помня, че навремето се бързаше, за да се усвоят едни пари по ОП за конкурентноспособност от предишния програмен период, защото имаше опасност да бъдат изгубени.

В момента, ако четете интернет страницата на "София тех Парк", който е представен като „първият научно-технологичен парк в България”, там има три основни направления - информационни и комуникационни технологии, развитие на биотехнологии, свързани със селското стопанство, т.е. науки за живота и чиста енергия. Има лаборатории, сектор за конференции и семинари и др. А трябваше Тех Паркът да заработи основно като инкубатор за реализация на български патенти - доказани, регистрирани. Там, точно там да бъде представена с изложбена зала, достатъчно мащабно, българската научна мисъл. А днес все още я търсим… Така се привличат чуждите партньори, а не с офисни площи.

Инициаторът на промяна трябва да е сдружението, което управлява "София тех парк", което от дни има нов управителен съвет.

Проблем в парка е липсата на уникално оборудване за провеждане на експерименти – за нанотехнологични проучвания, например. Такова оборудване е скъпо, но не си заслужава да се харчат огромни средства за закупуване, след като то може да се вземе под наем. Досега София Тех Парк можеше да сключи договори, за да предложи такава техника на експерименталните екипи. Разбира се, това оборудване може да се наеме едва, когато е налице интерес от страна на такива компании и научни звена. А "София тех парк" да е в ролята на медиатор, който веднага да откликне на поръчките им. Сега отново се говори, че ще бъдат канени учени, които да работят в България, но се губи концепцията – как именно да ги привлечем?

Спомням си случая с български зам.-министър на икономиката, който се срещнал с делегация от Китай, представляваща комитет за върхови постижения. И знаете ли с какво решил да заинтересова гостите си – поканил техни фирми да си наемат помещения за офиси в "София тех парк". Но не им е предложи нито едно от нашите изобретения, за да могат да работят по тях и да ги реализират съвместно. С две думи – мисля си, че в министерството на икономиката няма никакъв интерес към родното ноу-хау, към неговия потенциал да донесе слава и приходи на страната, на конкретния изобретател. Разбира се, че в тази ситуация китайците ще си кажат, че у нас нищо сериозно не се прави, което да заслужава внимание и инвестиции.

Връщайки се в далечното минало, когато градяхме индустрия, си спомням, че винаги имаше един списък от приоритетни области и изобретения в България, който се предоставяше на чужди делегации, ако проявяват интерес към общи проекти.

Една от целите на "София тех парк" е да бъде и бизнес инкубатор. Добре. Но на екипите не е достатъчно да им се даде една стая, няколко бюра и компютри на тяхно разположение и с това да покоряват света, нали? Разбира се, в областта на информационните и комуникационни технологии тези семпли условия могат да вървят, но за другите експерименти трябва по-специализирана база. Да не говорим, че българската икономика в момента е доста залиняла и самата тя няма необходимите условия по места, за да се развива в крак с модерните страни. Вече работим почти само на ишлеме. Малко останаха и българските фирми, които имат нужда от фундаментални и по-специализирани дейности. Държавата ни трябва, обаче, да разчита именно на българските компании, защото всяка една чужда фирма в един момент може да изяви желание да се изнесе от страната и да си търси по-добри условия, по-ниско платен труд и по-ниски данъци.

Най-добрият вариант е да има баланс между родните и чужди компании, но това е в най-добрия случай красиво пожелание.

Логичен е въпросът защо не успя моделът "София тех парк", защо държавата не можа да задвижи този проект пълноценно?

На първо място – управляващите ни не са практици. В развитите западни страни, за да станеш професор или министър трябва да си минал през практиката, да имаш безспорен опит, на терен. Второ – в нашите ВУЗ-ове трябва да влиза най-новата техника. В тези страни, за които говоря данъците на компаниите падат драстично, когато те си предоставят малко остарялата техника на институтите и университетите. Е, те може да са изостанали с едно поколение, но само с едно и студентите ще знаят как да работят с нея. Важна е компетентността на хората на високи постове, а тук това е последна грижа.

Ще дам един пример – немският парламент преди три години, доколкото си спомням, цял един ден се занимава с обучение по нанотехнологии. Разбирате ли за какво говоря? Обучават депутатите на Германия по нанотехнологии. За да са в час, за да имат собствено мнение. Често приложенията на нанотехнологиите в бита са много опасни, но ние нямаме не само понятие от това, но нямаме и лаборатории, които да тестват различните продукти, продавани и на нашия пазар. Дано не ме упрекнат в негативизъм, но ако се направи един тест на кандидатите за депутати в България да дадат най-елементарно определение на това – какво представляват нанотехнологиите, резултатът ще бъде отчайващ. Сигурно под 1% от тях ще дадат някакъв смислен отговор. А това са хора, които искат да управляват страната в 21 век.

Източник: БГНЕС

Google+ коментари

Общо коментари / 0

Напишете коментар
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.