Напрежение между Европа и САЩ в спора за руския газ

Напрежение между Европа и САЩ в спора за руския газ
Източник: Getty Images/Guliver

Нарастващото напрежение между САЩ и Германия за газопровода "Северен поток 2", който ще увеличи обема на руския газ, вливащ се в Европа, продължава да подкопава трансатлантическия съюз.

Доминирането на руския газ на пазарите на американските съюзници през Атлантическия океан неотдавна изостри напрежението между двете страни заради друг проект за тръбопровод, идващ от Русия към Европа, който ще минава през балтийските страни, Финландия, Швеция и Дания, достигайки на север Германия при областта Грайфсвалд, пише в. "Сабах Дейли", цитиран от БГНЕС.

Газопроводът „Северен поток 2”, с дължина 1 200 километра, ще заобиколи традиционния маршрут през Украйна и ще доставя 55 милиарда кубически метра газ за Европа годишно. От 2012 г., когато проектът стартира, опонентите му в Европейския съюз - особено Франция и Полша, заедно със САЩ, го видяха като още един опит Русия да увеличи политическото си влияние в Европа, изолирайки Украйна.

Нарастващото напрежение наскоро избухна в американската енергийна столица Хюстън по време на сесия, озаглавена „Европейски диалог за енергийна сигурност”, в рамките на организираната от IHS Markit, седмица на CERA. Дебатите в сесията, на които присъстваха посланикът на Германия в САЩ Емили Хабер, заместник-министърът на енергетиката на САЩ Дан Бройлет и заместник-министърът на енергетиката на Полша Томаш Дъбровски, отново разкриха пукнатините в трансатлантическия съюз, когато става дума за енергетика и господството на Русия като доставчик.

Най-очевидното несъгласие се състои в неспособността на страните да стигнат до общо разбиране по отношение на обосновката на проекта. Германия твърди, че "Северен поток 2" е чисто търговски проект, който ще удвои обема на руския газ, течащ към северните брегове на Черно море. Същевременно, опасението на САЩ и някои европейски нации е, че той е само политически инструмент за разширяване на влиянието на Русия върху Европа.

Всъщност дебатът започна с позоваване на анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и сблъсъците между Русия и Украйна в Керченския проток – действия, които доведоха до забавяне от страна на Европейския съюз на „Северен поток-2“. "Не можем да игнорираме анексирането на Крим от Русия и какво се случва в Украйна, ако искаме да говорим за европейската газова сигурност", каза Дан Бруйле.

По-късно Емили Хабер призна, че проектът „Северен поток“ е станал политически, след нахлуването на Русия в източна Украйна и анексирането на Крим. Но тя яростно защити твърдението на Германия, че проектът е най-вече и преди всичко икономически.

"Намирам това съсредоточаване върху "Северен поток" за прекомерно", каза Хабер в разгара на напрежението в дискусията й с американските и полските участници. Тя продължи да подкрепя аргументите си, заявявайки, че: "Северен поток-2” не е цел на държавата. Той е цел на компаниите като икономически предимства, защото това е нещото, към което се стремят те".

Заместник-министърът на енергетиката на САЩ Бруйле отхвърли твърденията на германския посланик и обърна внимание на факта, че руският партньор по проекта - "Газпром" е контролиран от държавата и е стартирал проекта по заповед на Москва. "Това не е чисто частен проект за развитие на енергетиката", каза той и добави: "Тогава какви са мотивите за неговото осъществяване? Ако това е упражняване на дейност, ръководена от държавно управление, трябва да се вгледате в геополитиката и участващите в него правителства."

В отделно интервю във вторник по време на същия форум, държавният секретар на САЩ Майк Помпео изказа твърдението, че Германия дава пари на руснаците, докато други [европейски страни] ги защитават.

В своето официално изявление пред форума, Помпео се съсредоточи върху опасностите от доминирането на руския газ в Европа. "Тя [Русия] лиши Украйна от възможността да разработи газови ресурси за себе си и да използва свои газопроводи и мрежи, за осигуряване на енергия за собствения си народ. Сега тя по-скоро използва тези тръбопроводи, за да окаже натиск - политически натиск - на украинския народ”, обясни той подробно. Изказванията на Помпео и Бруйле показват ожесточената съпротива от страна на САЩ към проекта и усилията им да намерят поддръжници като Полша и да увеличат вноса на газ в съюза.

В отговор на твърдението на германския посланик Хабер, че енергийната сигурност зависи от наличието на множество пътища и развита инфраструктура, а не толкова от източника на газ, заместник-министърът на енергетиката на Полша Дабровски каза: "Ако имаме развита инфраструктура, но знаем, че газът идва от същото място, това не променя нищо. Все още зависим от един доставчик. Той отбеляза също, че Полша и Литва разработват връзка, известна като газопровода Полша-Литва. Дабровски заяви, че чрез предоставяне на възможности за достъп до различни доставчици на газ на европейските газови пазари, тръбопроводът ще намали зависимостта на балтийските държави от Русия като единствен такъв.

За да смекчи напрежението в сесията, вицепрезидент на IHS Markit Карлос Паскуал се намеси в дискусията, влизайки в бившата си роля на дипломат. Бивш посланик на САЩ в Мексико и Украйна, той призова участниците в дискусията да обмислят възможността „Северен поток“ да е в същността си както търговски, така политически проект. Той отбеляза също, че Украйна ще бъде изложена на натиск вследствие вноса на втечнен природен газ (LNG) в Европа. Паскуал също така обърна внимание на важността от запазването на трансатлантическия консенсус спрямо справяне с поведението на Русия в Украйна.

Намаляването на вноса на руски газ като цел на външната политика

Въпросът за руското господство на газовия пазар в Европа със сигурност не е нов. Проектът „Южен поток“, който има за цел да достави каспийски газ за Европа през Турция, със сигурност беше предпочитан от американски дипломати, които лобираха за него. Нещо повече, намаляването на доминиращата позиция на Русия на европейския газов пазар е двупартийна политика. През ноември 2018 г. Камарата на представителите на САЩ прие двупартийно решение, противопоставящо се на „Северен поток-2”. Необвързващата резолюция призова европейските правителства да отхвърлят газопровода и изрази подкрепа за санкциите на САЩ спрямо субекти, участващи в проекта.

Целейки да използват своите ресурси от втечнен природен газ както като търговски, така и като инструмент на външната политика, САЩ увеличиха износа си на газ за Европа. Тази седмица Европейската комисия съобщи, че от 25 юли 2018 г., когато Жан-Клод Юнкер и Доналд Тръмп се споразумяха да укрепят стратегическото сътрудничество между САЩ и ЕС, включително в областта на енергетиката, вносът на втечнен газ от САЩ се е увеличил със 181%, достигайки 7,9 милиарда кубически метра. През последните шест месеца САЩ отчитат 12% дял от общия внос на втечнен природен газ в ЕС, докато преди споразумението между Юнкер и Тръмп той е бил едва 2,3%. През януари вносът на американски втечнен газ е бил 1,3 млрд. куб. м., което е увеличение от 102 млн. куб. м. в сравнение със същия месец през 2018 г. През февруари 2019 г. общият износ на втечне газ от САЩ възлиза на 600 млн. куб. метра.

Междувременно по данни на Евростат, през първата половина на 2018 г. износът на руски газ за Европейския съюз представлява 40,6% от общия внос на газ в блока, което прави Русия най-големият доставчик за този период.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.