Службите все по-лесно ни подслушват и следят

Службите все по-лесно ни подслушват и следят
Източник: МВР

Службите все по-лесно ще подслушват и следят, пише "Сега". Това става ясно от броят на съдебните разрешения, които позволяват ползването на специални разузнавателни средства (СРС). Те са се увеличили значително през 2018 г., в сравнение с предходната. Данните са изнесени в годишния доклад на Националното бюро за контрол на СРС.

Близо 6 100 искания до съда за ползване на СРС са отправили прокуратурата, ДАНС, МВР, Военната полиция и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) през 2018 г. Методите включват подслушване, следене, филмиране, внедряване на агенти, контролирани доставки, доверителни сделки и други. Заявленията за достъп и ползване на подобни средства са със 160 повече от 2017 г.

Най-голям брой искания са постъпили от МВР (60% от всички заявления). Прокуратурата е поискала разрешение в 34% от случаите, а ДАНС - едва близо 5%. За срок от 12 месеца са били следени и подслушвани над 3 000 души. Данните показват, че съдът все по-често удовлетворява исканията на службите да прилагат СРС. За 12-те  месеца на 2017 г. магистратите са постановили малко над 1 300 отказа, докато година по-късно (за 2018 г.) неразрешените искания са близо 800.

От всички дадени разрешения, ползваните за доказателства в съда през миналата година са около 1 700. През 2017 г. те са били с 44 по-малко. Това показва, че засилената употреба на СРС не е довела до по-голяма разкриваемост на престъпления, а още по-малко до присъди. Има данни за лек спад в броя на образуваните преписки за проверки за неправомерно прилагане на методи за следене. За 2018 г. те са 115, като 106 от тях са по сигнал на граждани. В пет от случаите ведомството се е самосезирало. Нарушения не са открити.

Драстичното увеличение на издадените разрешителни за прилагане на СРС се обяснява с активността на Специализираната прокуратура. Само за миналата година Специализираният наказателен съд е издал близо 3 000 разрешителни за ползване на методи и устройства за следене. На около други 500 е постановил отказ.

Най-често СРС се ползват за разкриване на организирана престъпна група, както и престъпления, свързани с наркотични вещества, акцизни стоки, измама, кражби и подкуп. Точно седем пък са исканията за прилагането на такива средства за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи.

Припомняме, че преди две години бе предизвикан скандал заради неправомерно подслушвани политици, магистрати и журналисти. Сигналът тогава подаде бившият председател на Националното бюро за контрол на СРС Бойко Рашков. Той обвини ДАНС, че блокира работата на ведомството, тъй като в няколко случаи агенцията е отказала да предостави материали за използвани СРС.

В отговор на изказването си Бойко Рашков беше словесно нападнат от главния прокурор Сотир Цацаров и от управляващата партия ГЕРБ. Той отрече верността на изнесените данни и бе категоричен, че не се провежда масово подслушване на магистрати и журналисти. Тогавашният шеф на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов пък реагира, че докладът на бюрото е поредният опит за политическа манипулация, от старана на опозицията.

Така, в края на миналата година Бойко Рашков не бе преизбран за втори мандат в Националното бюрото за контрол на СРС.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.