Защо Нинова не отиде в Мадрид. И защо я няма в НС

Защо Нинова не отиде в Мадрид. И защо я няма в НС
Източник: БГНЕС

Защо Нинова не отиде на конгреса на ПЕС? Имала е по-важна работа, ще кажe някой. Да, но отсъствията ѝ станаха системни. Пък и едва ли е чак толкова заета, след като спря да ходи и в НС. Значи има друга причина, пише Ясен Бояджиев за "Дойче Веле България".

Защо лидерката на БСП не отиде на конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Мадрид? Не е длъжна, имала е по-важна работа в България, ще кажe някой. Да, но отсъствията ѝ станаха системни и сигурно не остават незабелязани сред „сестринските“ партии, които разчитат една на друга за постигането на общата цел - „да променят ЕС и да изградят по-справедлива Европа“. И в общата борба - „за душата на Европа“. Пък и едва ли е толкова претрупана с работа тук, след като спря да посещава и Народното събрание. Тези отсъствия също станаха системни.

Първите обяснения, за които човек се сеща, са като при конгреса през декември в Лисабон: за да не я „натискат“ за Истанбулската конвенция и заради отношението ѝ към председателя на ПЕС Сергей Станишев. Но едва ли е толкова просто. Конгресът в Мадрид не беше някакво рутинно събитие. Не само заради приемането на предизборния Манифест и заради началото на кампанията на Франс Тимерманс за председател на ЕК. А и заради друга, още по-важна битка (в която ПЕС и ЕНП са от едната страна на „барикадата“). От конгреса ясно си пролича, че участниците в него разбират изключителния залог на тези избори - за първи път се явява мощна сила от всякакъв род популисти, националисти и крайнодесни, която може да разруши ЕС и да постави на карта демокрацията, просперитета и мира в Европа. ПЕС осъзнава и поема своята отговорност в борбата срещу тези сили.

Което явно не важи за БСП. За това говори не само (и дори не толкова) отсъствието на лидерката ѝ от конгреса, но и очевидното му информационно неглижиране. До събота вечерта на партийния сайт нямаше нито дума за конгреса, а от появилата се тогава кратка информация не можеше да се научи нищо съществено. Още по-забавно бе отразяването в новините на партийната телевизия - няколко общи приказки за „социална Европа“ и нито дума за останалото в приетия Манифест. А след това - репортаж за протест в София в подкрепа на Мадуро с посланието: „Не искаме война в Латинска Америка“. (А мирът в Европа?)

В обратната посока

Най-важното всъщност е, че мадридският Манифест (като се изключи социалната му част) не върши на БСП никаква работа на местна почва, даже ѝ пречи. А в ключовата за Европа битка на предстоящите избори БСП по-скоро се вписва в противниковия лагер, бори се за някаква друга „душа на Европа". Един от основните девизи в кампанията на ПЕС за изборите е "Прогресивна Европа". Онова, което БСП говори и прави тук, в много отношения сочи в точно обратната посока.

ПЕС е срещу „Европа на нациите“ (отечествата), „агресивните национализми, националния егоизъм“, „разрушителния популизъм“, които „поставят под заплаха европейските ценности, разпалват противопоставяне, експлоатират страховете на хората и си измислят нови и нови врагове". На сайта на БСП никъде няма да намерите нито дума за националистите и популистите. Затова пък платформата ѝ настоява да се „уважава суверенитетът на държавите-членки“. А партийната лидерка под път и над път говори за „българщина“, „род и отечество“.

ПЕС е за „равни права“, срещу „всяка форма на дискриминация“, „насилието, основано на пола“, за това „всеки човек да има право да взима решения за собственото си тяло“. Срещу хомофобията и за премахване на „юридическите и обществените пречки пред ЛГБТ-хората, за да живеят свободно, равнопоставено и с уважение“. Срещу „онези, които проповядват омраза и нетърпимост“, срещу ксенофобията и езика на омразата, за защита на малцинствата и разнообразието. В езика и позициите на БСП дори няма да срещнете повечето от тези понятия. За разлика например от думичката „джендър“, която трайно е влязла в хулиганския жаргон на омразата. И която партийната лидерка използва редовно, като парола.

В деня на откриването на конгреса в Мадрид водещите акценти на сайта на БСП гласяха: „Български учителю, не се подчинявай на МОН. Пазете децата от третия пол“ и „Правителството на Борисов не се е отказало от Истанбулската конвенция“. От БСП няма да чуете и дума за силно клонящата към расизъм „Концепция за интеграция на ромите“. Като цяло по тези въпроси БСП и лидерката ѝ по нищо не отстъпват на националистите.

ПЕС иска Европа да е лидер „в усилията за справяне с измененията в климата“, в „чистата енергия“ и ВЕИ. А БСП настоява в платформата си за „нови собствени ядрени мощности“. На сайта ѝ понятието „климатични промени“ не се открива.

ПЕС е за „вътрешен механизъм на солидарност" и за това “Европа да управлява миграцията по достоен, справедлив и подреден начин“. БСП е за миграционна политика, „съобразена с националните интереси и изисквания на държавите-членки". Въобще по тази тема Българската социалистическа партия е по-скоро на страната на Орбан. За него от БСП няма да чуете лоша дума. При това не само за отношението му към миграцията, но и към гражданското общество, медиите, съдебната система. ПЕС се зарича да се бори за демокрацията като „основополагаща ценност на ЕС“, да защитава „върховенството на закона във всички държави-членки“ и да гарантира, „че ЕС разполага с всички необходими инструменти за това“. За БСП и тази тема не съществува. Партията не само мълчи за посегателствата срещу върховенството на закона в България (освен ако не става дума за някой неин депутат), но и бе съучастник в провала на съдебната реформа и в превземането на държавата и нейните институции от частни интереси.

Защо я няма и в парламента

Накрая няколко думи и за другото отсъствие. Злите езици твърдят, че социалистите напуснали парламента, за да не гласуват за Северна Македония в НАТО и да не разочароват Русия. Може и да не е така, но тази хипотеза напълно се вписва в традиционната геополитическа линия на БСП. По „руската линия" тя също е по-близо до националистите, популистите и крайнодесните, отколкото до социалистите в Европа. Дори е намерила за нужно да запише в предизборната си платформа, че подкрепя „последователно отмяната на санкциите, наложени на Руската федерация".

Самата БСП твърди, че е напуснала, за да се противопостави на задкулисието и да защити върховенството на закона. Но си мълчи за случая „Гебрев“ - не само заради „руската връзка“ в него, а и заради местните български интереси, хвърлили око на един бизнес и впрегнали в продължение на години всички институции на държавата за неговото задкулисно и незаконно присвояване.

Всъщност, напускането на парламента е явен опит за предизвикване на нещо като „революционна ситуация“. Вече пробваха през септември („Народе, идваме!“), но не им се получи. Сега ще е същото - поради липса на основания, поради погрешна преценка на „историческия момент“ и най-вече защото изобразяваното от тях ляво-дясно-националконсервативно „политическо животно“ изглежда толкова неестествено и несимпатично, че малцина биха го припознали като алтернатива.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.