Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.


Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
Снимка: Actualno.com/Борислава Георгиева

3076

Бюджетното салдо за първите два месеца на тази година се влошава с около 1 млрд. лева спрямо същия период на миналата 2022 година, като се очаква бюджетът да излезе на дефицит към февруари за първи път от 2015 година насам, сочат предварителните данни и оценки на Министерство на финансите. Очакванията на финансовото министерство са за дефицит в размер на 250 млн. лева към края на февруари по консолидираната фискална програма, което се равнява на 0.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. За сравнение, през първите два месеца на миналата година бе отчетен излишък от 713.2 млн. лева. Очакванията за дефицит към края на февруари идват след отчетен излишък за януари тази година в размер на 470.6 млн. лева. 

"Данните показват още, че за първи път след 2015 г. към края на месец февруари е формиран дефицит по консолидираната фискална програма.", посочват от Министерство на финансите като предупреждават, че при запазване на теднециите е възможно страната ни да изпадне в прекомерен дефицит, което означава, че има риск България да не покрива още един от критериите за членство в еврозоната, освен този за инфлацията.

"При запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите в годишен план е възможно да възникне риск от формиране на прекомерен дефицит над референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП по Пакта за стабилност и растеж, основен показател в контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната.", пише в съобщението на финансовото ведомство.

Въпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година с около 1,3 млрд. лв, изпреварващият ръст на разходите (с около 2,3 млрд. лв.) води до влошаване на бюджетното салдо, посочват от министерството.

Дaлeче cмe oщe oт пoĸpивaнeтo нa ĸpитepиитe зa влизaнe в eвpoзoнaтa

В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, които се увеличават с над 700 млн. лв., както и в частта на разходите за субсидии (с около 680 млн. лв.), разходите за издръжка (с около 400 млн. лв.), разходите за персонал (с близо 400 млн. лв.), и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

За да оговори на риска от прекомерен дефицит, се налага при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да бъдат обсъдени и приети мерки както в разходната част на бюджета, така и за подсилване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разходите по действащото законодателство при запазване на устойчивостта на публичните финанси и спазване на действащите фискални правила в Закона за публичните финанси, пише в съобщението.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към февруари 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 9.350 млрд. лв. и нарастват с 1.341 млрд. лв. спрямо отчетените за първите два месеца на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 1.335 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са близки до отчетените за същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. са в размер на 9.600 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7.296 млрд. лева.

ЕК: 1 януари 2025 г. е възможна дата за България да стане част от еврозоната

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Фискланият резерв достига 16.4 млрд. лева към края на янаури

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари 2023 г. е положително в размер на 470.6 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.

Въпреки че приходите по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година, изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г. (за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937,0 млн. лв.). Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар и други, пише в съобщението.

Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 г. са в размер на 4.865 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лв. (12,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3.981 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лв. (12,0 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 81,8 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 488,7 млн. лв., като нарастват с 80,2 млн. лв. (19,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 1.914 млрд. лв. (спад от 166,4 млн. лв., 8,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 1.399 млрд. лв. (спад от 7,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лв. (спад от 9,9 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лв. (спад от 22,7 % спрямо отчетените за януари 2022 г.).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 419,0 млн. лв. (в т. ч. 322,0 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.) или ръст от 338,5 млн. лв. спрямо отчетените за януари 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 1.158 млрд. лв., което представлява ръст от 175,8 млн. лв. (17,9 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Разходите за пенсии скочиха драстично

Неданъчните приходи са в размер на 688,0 млн. лв. (ръст от 35,6 млн. лв., 5,5 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. възлизат на 4.395 млрд. лв. За сравнение разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3.384 млрд. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с 264,7 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за издръжка.

Нелихвените разходи са в размер на 4.252 млрд. лв. (ръст от 1.033 млрд. лв., 32,1 % спрямо отчетените за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 3.982 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 30,3 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 5,5 % спрямо януари 2022 г.).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 112,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.01.2023 г. е 16.4 млрд. лв., в т.ч. 15,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Още от Бюджет и финанси


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.78941
  • GBP
    1
    2.32353
  • JPY
    100
    1.14363
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички