Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината


Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината
Снимка: БГНЕС

1970

Дефицит по бюджетното салдо в размер на 690 млн. лева за първите три месеца на годината очакват от Министерство на финансите. Това представлява влошаване на бюджетното салдо с около 1 млрд. лева спрямо същия период на миналата година, когато бе отчетен излишък в размер на 284.7 млн. лева.

Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (близо 27%) значително да изпреварва ръста на приходите (18%), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година, посочват от финансовото министерство.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към март 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 14.643 млрд. лв. и нарастват с 2.260 млрд. лв. (18,2 на сто) спрямо отчетените за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.322 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 62 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

На база на предварителни оценки данъчните приходи по КФП за първото тримесечие на 2023 г. са в размер на около 11.861 млрд. лв. и нарастват номинално с 20,1 на сто спрямо същия период на предходната година. Върху изпълнението на косвените данъци, най-вече на приходите от ДДС за периода, основните фактори, оказващи влияние са: динамиката на вътрешното потребление, вноса и износа, както и мерките на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите.

Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.

По предварителни данни декларираният за внасяне ДДС за периода нараства с 13,8 %, спрямо първото тримесечие на предходната година. При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3,5 % на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18,9 %. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19,2 %). Също така, от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10,3 % на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол. Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ставки за някои стоки от 1 юли 2022 г., в т.ч. 9 % ДДС за централно отопление и природен газ, 0 % ДДС за хляба и брашното, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. са в размер на 15.333 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.089 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, разходите за издръжка, разходите за персонал, и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

15.5 млрд. лева достига фискалният резерв към края на февруари

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към февруари 2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 109,2 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.

За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лв. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода.

Разходи за пенсии: Колко струват на хазната българските пенсионери?

В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите два месеца на 2022 г. с 2.346 млрд. лв. (32,2 %), като при отделните разходни показатели най-значително нарастват разходите за пенсии, които се увеличават със 715,7 млн. лв., както и разходите за субсидии (с 687,3 млн. лв.), разходите за издръжка (с 421,1 млн. лв.), разходите за персонал (с 383,8 млн. лв.) и други.

Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 г. са в размер на 9.451 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 1.441 млрд. лв. (18,0 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1.426 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7.549 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.230 млрд. лв. (19,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,9 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 803,4 млн. лв., като нарастват с 94,8 млн. лв. (13,4 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2.736 млрд. лв. (ръст от 10,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лв. (ръст от 4,6 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 58,0 млн. лв. (спад от 12,5 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).

Министърът на финансите: Няма риск от фалит на държавата, няма опасност за валутния борд

Върху приходите от ДДС през 2023 година оказва влияние намаление на ставката на 9 % от второто полугодие на миналата година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка 0 % за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година. Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС. Постъпленията от други данъци са в размер на 669,8 млн. лв. (в т. ч. 446,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), което означава, че именно базов ефект в приходите през 2022 г., когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е причината за отчетения ръст от 469,7 млн. лв. в групата на другите данъци. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2.361 млрд. лв., което представлява ръст от 369,8 млн. лв. (18,6 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.

Неданъчните приходи са в размер на 1.513 млрд. лв. (ръст от 195,9 млн. лв., 14,9 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на 9.642 млрд. лв. За сравнение разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7.296 млрд. лева.

Нелихвените разходи са в размер на 9.323 млрд. лв. (ръст от 2.359 млрд. лв., 33,9 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 8.742 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 4,8 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).

Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 28.02.2023 г. е 15,5 млрд. лв., в т.ч. 15,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. 

Още от Бюджет и финанси


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.79599
  • GBP
    1
    2.32757
  • JPY
    100
    1.13139
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички