Бюджетният дефицит продължава да расте


Бюджетният дефицит продължава да расте
Снимка: БГНЕС

3009

Бюджетният дефицит продължава да нараства и през месец април, след като още през февруари бе отчетено отрицателно бюджетно салдо – нещо, което не се бе случвало от 2015 година насам. На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец април 2023 г. да бъде на дефицит в размер на 1.130 млрд. лева или 0.6 % от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, съобщават от Министерство на финансите. Очакваният дефицит към края на април идва след отрицателно салдо към края на месец март в размер на 662 млн. лева.

За сравнение, за първите четири месеца на миналата 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 882.5 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лева, посочват от финансовото ведомство.

Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (12 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 19.915 млрд. лв. и нарастват с 2.126 млрд. лв. (12 на сто) спрямо отчетените към края на месец април 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.043 млрд. лв. (14,6 на сто), неданъчните - с 373 млн. лв. (13 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лева. В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17 на сто, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5,4 на сто основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос.

Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година – средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97,7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щатски долара за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки пораждащи ДДС.

Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината

При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от ДДФЛ и други данъци (вкл. и поради въведените от началото на 2023 г. целевите вноски по § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21.045 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16.907 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Фискланият резерв възлиза на 12.6 млрд. лева към края на март

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662,4 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.

За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лв. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18,6 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. са в размер на 14.691 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 2.308 млрд. лв. (18,6 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2.355 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47,0 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11.817 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.942 млрд. лв. (19,7 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,4 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1.426 млрд. лв., като нарастват със 178,7 млн. лв. (14,3 %) спрямо отчетените към март 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5.697 млрд. лв. (ръст от 508,7 млн. лв., 9,8 % спрямо отчетените към март 2022 г.).

Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.

Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.079 млрд. лв. (в т. ч. 552,5 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 690,4 млн. лв. спрямо отчетените към март 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 3.614 млрд. лв., което представлява ръст от 564,2 млн. лв. (18,5 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

От най-големия приходоизточник в бюджета - данъка върху добавената стойност (ДДС) - в периода януари-март приходите са в размер на 3 852,9 млн. лв. Съпоставени с данните към март 2022 г. те нарастват само с 1.1% (40,5 млн. лв. ) въпреки натрупаната за това време инфлация от порядъка на 14-16%.

МФ разглежда постъпленията от ДДС по две направления - от внос и от сделки в страната. Приходите от ДДС от внос към март 2023 г. са 1 517,5 млн. лв., като нарастват с 3,1 % (45,7 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на 2023 г. Докато постъпленията от ДДС от сделки в страната (нето) към март 2023 г. възлизат на 2 335,4 млн. лв. и намаляват с 5,2 млн. лв. (0,2 %) спрямо същия период на предходната година.

Една от причините за спада на ДДС от сделки в страната е големият обем възстановен данък през първите три месеца на 2023 г. на износителите. Първите месеци на годината се оказаха много добри за българския износ и декларираният данъчен кредит от фирмите-износители е с 19,2% повече от миналата година. Невъзстановеният данъчен кредит към 31 март е 95 млн. лв.

По линия на данък печалба също не се отчита голям ръст въпреки продължаващите компенсации за цената на електроенергията. Приходите от корпоративни данъци към март 2023 г. са в размер на 177,6 млн. лв. и нарастват с 19,0 млн. лв. (12%) спрямо същия период на предходната година. Постъпленията за първото тримесечие от този вид данък са на сравнително ниски нива заради все още далечния краен срок за деклариране на финансовите резултати за 2022 г. и за внасяне на дължимия корпоративен данък - 30 юни 2023 г. А срокът за авансовите вноски на фирмите за периода януари-март е 15 април. В тази група данъци са и приходите от данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, които са в размер на 25,0 млн. лв. и намаляват с 3,8 млн. лв. (13,2 %) спрямо данните към март 2022 година.

Неданъчните приходи са в размер на 2.440 млрд. лв. (ръст от 413,2 млн. лв., 20,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. възлизат на 15.354 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.088 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на 2022 г. с 3.265 млрд. лв. (27,0 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1.050 млрд. лв.), както и в частта на разходите за издръжка (652,6 млн. лв.), разходите за персонал (628,2 млн. лв.), разходите за субсидии (604,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Нелихвените разходи са в размер на 14.595 млрд. лв. (ръст от 3.244 млрд. лв., 28,6 % спрямо отчетените към март 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 13.659 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 929,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 303,1 млн. лв. (спад с 32,7 млн. лв., 9,7 % спрямо същия период на 2022 г.).

Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2023 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш

Още от Бюджет и финанси


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.79599
  • GBP
    1
    2.32757
  • JPY
    100
    1.13139
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички