Макар с групировката "Ислямска държава“ (ИД) на практика да е приключено, много голяма е вероятността от появата на още по-екстремистки джихадистки движения, ако страните продължат да допускат непростими грешки в Близкия изток. Това пише във в. Financial Times коментаторът Дейвид Гарднър, предаде БГНЕС.

Кирийските кюрдски въстаници, с поддръжката на авиацията на САЩ, скоро ще приключат к т. нар. халифат, който само преди няколко години контролираше една трета от Сирия и Ирак.

ИД скоро ще загуби Багуз, своя последен анклав в долината на Ефрат, намиращ се на границата на Сирия и Ирак. Останалите живи джихадисти се обърнаха в бягство, съсредоточили се върху провеждане на терористични актове, а някои връщащи се в своите страни чуждестранни екстремисти може да донесат войната вкъщи.

На службите за сигурност по света ще се наложи да направят всичко възможно, за да не допуснат нов изблик на терористични актове, подобни на тези, които се случиха в париж и ница, Брюксел и Берлин, Лондон и Манчестер, Истанбул и Анкара.

Но сега, когато халифатът, който до неотдавна заплашваше целия регион, отива към края си, е необходимо да има замисляне над това какви промени трябва да бъдат извършени във външната политика на Запада, която оправдава появата на джихадизма. Ако Западът продължи да допуска груби грешки в Близкия изток, ще възникне къде по-голям проблем, пише авторът.

Съвременният джихадизъм надигна глава в края на студената война в ролята си на помощна сила на Запада. Именно поддържаните от САЩ муджахидини, сражаващи се против СССР в Афганистан през 1980-те години, поставиха началото на „войната с неверниците“ на Осама бин Ладен и групировката „Ал Кайда“, която проведе атаките на 11 септември.

Но през това столетие Западът допусна огромно количество груби грешки, които не трябва да се приписват на студената война.

Най-яркият пример за това е нахлуването на коалицията под ръководството на САЩ в Ирак. Разрушенията, застигнали страната, която вече беше пострадала от войни, санкции и тирания, не само беше принудена да трепери, но и продемонстрира ограниченото могъщество на САЩ, отбелязва коментаторът.

Нахлуването и окупацията радикално повлия на страната, довеждайки на власт шиитите, представляващи малцинство в исляма, но болшинство в Ирак. В страната започнаха сблъсъци на религиозна основа, които продължават и днес.

Много от случилото се тогава беше предсказуемо. Войната в Ирак беше еквивалент на безразсъдна регионална игра на зарове. Коалицията, ръководена от САЩ, успя да подслади хапчето през 2007–2009 г., като потисна иракското разклонение на ата "Ал Кайда", предшественик на ИД, в съюз с местната сунитска милиция.

Това не е случайна или необяснима характеристика на региона. Това е резултат от западната политика или отсъствието ѝ, което се наблюдава в случая със Сирия, където безмилостната война продължава осем години.

Съчетавайки авантюризма и нерешителността, Съединените щати и Европа подкрепиха сирийските бунтовници (най-вече сунити) в борбата срещу режима на Асад, като обещаха, но не предоставиха средства, за да го свалят.

Вместо това те се съгласиха, че съюзниците, като уахабитската Саудитска Арабия, ще доставят оръжие на опозицията, което тласка бунтовниците към идеологията на ислямския екстремизъм.

Това също беше предсказуемо. Поради това Сирия се превърна в магнит за джихадистите, пише Гарднър.

Сега Доналд Тръмп иска да обяви победата си над ИД и да напусне Сирия. Безразсъдната намеса на Запада не донесе резултат, но необоснованото оттегляне на войски от такива страни като Либия и Ирак също се оказа безрезултатно.

В Дъраа, град в южна Сирия, където конфликтът започна преди осем години, Асад откри нова бронзова статуя на баща си Хафез Асад, вместо тази, който бе разрушен от бунтовниците в началото на войната.

И това вероятно отразява гледната точка на режима: пълното възстановяване на хегемонията на Асад е още един подарък за джихадизма

Редактор: Деница Райкова

• Tweet