Плавното приземяване на китайската икономика през тази година няма да донесе на света нови беди.
Китай може да предизвика световна криза, но не сега, а след няколко години, коментира БГНЕС, като цитира анализ на Интерфакс.
Международният валутен фонд публикува ежегодния отчет на експертите на фонда за китайската икономика. Съдейки по доклада, за момента в Китай не се случва нищо опасно за останалия свят, въпреки мнението на някои икономисти. Оптимизмът се подгрява и от данните на индекса за бизнес активност в страната: индустриалното производство продължава да се забавя, но настроенията на бизнесмените вече се подобряват.
Все пак МВФ разполага и с алтернативен сценарий: вътрешните проблеми на Китай вкарват световната икономика в нова голяма криза. За да не се случи това, страната трябва незабавно да проведе реформи – в средносрочна перспектива вътрешните дисбаланси в китайската икономика могат да доведат до нова световна криза. В самия Китай този проблем явно се подценява.
МВФ понижи прогнозата за растеж на китайската икономика през тази година от 8,25% до 8%. Това е минималната стойност за последните няколко години. Китайската икономика достигна дъното на своя растеж през второто тримесечие на тази година (с ръст от 7,6%), но през втората половина на 2012 той отново ще се ускори.
Китайското правителство се справи с инфлацията – главната заплаха пред растежа. Инфлацията се понижи от 6,5% през миналия юли до 3% през май. През текущата година тя ще остани на нива от 3-3,5% до голяма степен заради новите шокове на пазара на земеделска продукция. През следващата година ще се понижи до 2,5-3%.
Бюджетният дефицит на Китай през 2012 ще бъде едва 1,5%. Бюджетът стана дефицитен заради програмата за стимулиране на икономиката през 2008-2009 и за момента не може да бъде намален заради свилото се търсене на китайски стоки.
В МВФ са убедени, че властите са успели да спрат и кризата на пазара на недвижимост: цените се понижиха в две трети от 70-те града, които се наблюдават от правителството. При това нито една дивелъпмънт компания за момента не е изпитала сериозни финансови трудности или загуби.
Властите също така успяха да предотвратят и дългова криза на регионално ниво. През 2011 местните администрации вече успяха да изплатят 20% от своите дългове.
Деловата активност в Китай, според доклада на "Маркит" и банка Ейч Ес Би Си, през юли нарасна незначително: индексът PMI за обработващата промишленост се увеличи до 49,5 пункта срещу 48,2 през юни. Но стойност по-ниска от 50 е сигнал за забавяне на растежа на индустриалното производство. Въпреки това настроенията на бизнеса се променят.
Кризата помогна на Китай да се избави от външните дисбаланси
Заради спада на износа външните дисбаланси на китайската икономика, като например, прекомерно големия излишък по сметката за текущите операции, започнаха да се коригират.
Излишъкът по текущата сметка рязко намаля от 10,1% от БВП през 2007 до 2,8% през миналата година. Освен свилото се търсене причина за това са фактори като този, че Китай повече не може да диктува своята цена на някои пазари, силните инвестиции доведоха до ръст на вноса и укрепване на юана.
Тези фактори и занапред ще понижават излишъка – той ще достигне 4-4,5% от БВП в средносрочна перспектива. По-рано МВФ очакваше излишък на нива от 7-8% от БВП. Китайските власти не са се завайкали: те смятат, че това е резултат не от циклични фактори, а от икономическите реформи, които доведоха до увеличаване на вноса – т.е. растеж на вътрешното търсене.
Намаляването на излишъка позволи на Китай да прекрати валутните войни със САЩ. Сега даже американците признават, че юанът е "умерено подценен".
Инвестициите и лошата демография ще доведат до нова световна криза
Китай се нуждае от спешни реформи – повишаването на вътрешното търсене, социалната защита на населението и реформа на пазара на труда, смятат от МВФ. Главната цел на реформите – да се намери нов локомотив на растежа освен чуждите инвестиции. Ако китайските власти не успеят, тогава светът го очаква нова икономическа криза.
От МВФ очертават няколко основни проблема на китайската икономика.
Понижаване на доходността. Укрепването на номиналния курс на юана доведе до снижаване на конкурентоспособността на китайските компании. Освен това, се покачиха и разходите на компаниите за персонал, суровини и енергоресурси.
Средно заплатите нараснаха с 15% през последните няколко години.
Неотдавнашното увеличаване на заплатите беше свързано с нарастването на минималната заплата, защото държавата се опитваше да защити правата на трудещите се.
Акцент върху демографията. Около половината от неотдавнашния растеж на китайския БВП се падна на увеличаването на капитала, т.е. компаниите инвестираха не в повишаването на производителността на труда, а в разширяването на мощности. Тази стратегия работи сама в ситуация, когато имат излишък на работна ръка.
След 2015 г. броят на работната ръка ще започне да намалява. На компаниите ще им се наложи да повишат сериозно заплатите.
В момента излишъкът от работна ръка се оценява от МВФ на 150 милиона души, но през 2020 ще намалее до 30 милиона. Между 2020 и 2025 излишъкът на работна ръка и основно конкурентно предимство на Китай ще изчезне.
Прекалено много инвестиции. Инвестициите в китайската икономика играят прекалено голяма роля – те достигат до 50% от БВП. В крайна сметка се появява излишък от производствени мощности, които не могат да бъдат натоварени. Степента на натовареност спадна от 80% преди кризата до 60% в момента.
Това ще доведе до дефлация, увеличаване на броя на банкрутиралите компании и финансови загуби. След това ще последва рязко съкращаване на инвестиции, спад на БВП и намаляване на заетостта.
Новата криза ще започне в Китай
Структурната криза в Китай бързо ще се разпространи върху останалата част от света. Ще пострадат основните търговски партньори на Китай в Азия. В региона ще бъдат напълно разрушени търговските отношения.
Сред страните от Г-20 ще бъдат засегнати Япония, Германия, Канада и Бразилия, които също изнасят свои стоки в Китай. Чрез тях кризата ще се разпространи и в други страни.
Рязко ще поевтинеят ценните книжа, суровините и храните. Това ще доведе до криза в страните-износители на суровини.
Коментари