Каза ли някой, че кризата в еврозоната е свършила? Дали Марио Драги не претърпя поредните песимистични обсъждания по време на последното заседание на ЕЦБ през миналия четвъртък (4 юли)? Отговорът и на двата въпроса вероятно е ДА.
В продължение на няколко седмици всичко изглеждаше спокойно. Доходността на задлъжнелите държави отново падашe, сигналите от еврозоната бяха окуражаващи, а еврото се представяше добре срещу долара на нива над 1.30.
И точно тогава се появи Португалия, напомняне че има човешки жертви при разрешаването на дълговите кризи и тези жертви може би стават прекалено големи. Първо, финансовият министър подаде оставка в знак на протест срещу продължаващите строги мерки, които съсипват държавата. След това министъра на външните работи напусна, след като премиерът Педро Пасос Коельо даде ясен знак, че ще продължи сегашната политика и назначи нов финансов министър, Мария Луиз де Албукерк, която ще продължи да изпълнява сегашните задачи.
В момента на път са да напуснат и други министри от кабинета, а правителството на Коельо изглежда почти сигурно ще се разпадне. Страховете как ще се отрази това на политиката на Португалия и на способността на държавата да продължи да обслужва дълговете си плъзнаха на всички пазари в еврозоната и напомниха, че кризата далеч не е отминала.
Ако Коельо бъде принуден да свика предсрочни избори, той може би ще се изправи срещу нарастващ протестен вот, който ще направи трудно за всяка бъдеща администрация да се придържа към скоростта на реформите.
Инвеститорите вече се уплашиха. Доходността по 10-годишните португалски облигации скочи до почти 8%, което е много над нивата от 7% общоприето считани за неудържими. Ако това продължи и Португалия в един момент не успява да покрива задълженията си, тя ще бъде принудена да търси помощ от ЕЦБ. Ако това се случи, ЕЦБ може би най-накрая ще използва така наречените неограничени монетарни транзакции, които оповести преди почти една година, че ще използва, за да предотврати кризата.
Този сценарий ще уплаши инвеститорите и ще сваля еврото. Това обаче не е единствения проблем за ЕЦБ. Последните икономически данни започнаха да показват първи сигнали за растеж. Това обаче лесно може бъде унищожено в зародиш не само заради нарастващите разходи за обслужване на дълг, но и заради новината, че растежа в Китай, който е най-големия търговски партньор на Европа, се забавя, като и цената на петрола отново се покачва.
Ако всичко това се случи, ЕЦБ и Драги може и да установят, че обещанията за нови монетарни облекчения и само приказките за използване на неограничения фонд не са достатъчни, за да спрат кризата. Напротив, централната банка като че ли ще бъде принудена да предприеме действия, за да спре разширяването на проблема и отдръпването на инвеститорите от други задлъжнели държави като например Испания и Италия.
Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД
Коментари