Знаете ли откъде кредитните институции набират данни за Вашия осигурителен статус? От Националния осигурителен институт (НОИ), чрез сключване на договор за предоставяне на лични данни – и то на стойност от само няколко хиляди лева. Срещу това банки и небанкови институции, каквито са фирмите за бързи кредити например, имат достъп до информационната база на института, в който се съхраняват данни за трудовите договори и сумите, за които се осигуряват българите.
Така, чрез справка в НОИ, кредитните институции получават информация за осигурителния статус на искащите кредити и преценяват дали те ще могат да си върнат задълженията.
Дотук добре, но не става ли въпрос всъщност за лични данни, до които не всеки трябва да има достъп? Да, потвърждава Националната агенция за приходите (НАП). Данните за осигурителните лица, които се събират едновременно и от НОИ, и от НАП, не се дават от данъчните на небанкови институции, каквито са фирмите за бързи кредити, заради характера на информацията и изискванията Закона за защитата на личните данни.
Обаче от НОИ може...
Законът за потребителския кредит изисква задължителна оценка на кредитоспособността на лицето, което, разбира се, е в интерес на банковата система. Но в същото време не постановява на базата на каква информация може да се направи тази преценка, няма ясен ред, по който кредитните институции да получават справка, освен от Централния кредитен регистър.
Оказва се, че банките и небанковите институции успяват да сключват договори с НОИ, за да получат данни, помагащи им да се ориентират в доходите на лицата, подали искане за кредит. А това, че осигурителният институт реално търгува с информация, която всички са длъжни да му подават, е тема за други размишления.
Замислете се - какво пречи на някой банков служител да поиска данни от Националния осигурителен институт и да Ви се обади с „изключително, невероятно и само за днес предложение за отпускането на най-изгодната кредитна карта” – непоискана от Вас и без дадено съгласие за обработка на лични данни? Случвало ли Ви се е? Защото на нас да...
А сега се замислете колко документи изисква банка за отпускане на кредит. Защо осигурителният статус трябва да се получава автоматично, на фона на всякакви справки за задължения към данъчните служби, свидетелство за брак и т.н, които клиентите трябва да носят на ръка?
Да, автоматично получаване на такива данни е някакъв конфорт за хората, искащи кредит. Да, събирането на нужната документация коства дълги часове на изнервяща комуникация с държавната администрация, приличаща по-скоро на виене към Луната. Но защо пък, след като така или иначе се обхожат институциите, да не направим и една разходка до НОИ или в някой друг живот – да направим справка по електронен път?
Ще кажете – що за лични данни са сумите, върху които се осигуряваме? Защо тогава са защитени в НАП? Защо на банките тогава не дадат възможност да избират откъде да вземат тези данни – от НАП, или НОИ, или регистър в БНБ за нуждите на банковата система, или...
А нарушения има – справка решение на НОИ да не сключи договор с „Кредисимо”, защото компанията не изисква изрично писмено съгласие за обработка на личните данни на хората, искащи кредит. Да не забравяме и славата на фирмите, отпускащи бързи кредити, която не е от най-бляскавите, а информациите за злоупотреби от тяхна страна съвсем не може да се нарече невиждано явление.
Автор: Ивайло Ачев
Коментари