Държавата не успява да контролира ефективно изпълението на договора за концесия на подземни богатства в находище „Челопеч“ и така се лишава от печалби. Това е основният извод от одит на Сметната палата за концесията, предоставена на компанията „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД.
Одитът обхваща периода 2011 – 2013 г. Още преди обаче са установени проблеми. Договорът за концесията, който влиза в сила през 1999 г., е променян четири пъти за десет години. Още с първото изменение са намалени значително средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията, променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така концедентът (българската държава) се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. щ.д.
През всяка година от срока на концесията концесионерът се задължава да заплаща на концедента годишно парично концесионно възнаграждение в размер на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда.
При запазването на този процент обаче, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера, държавата е лишена от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение, което се отразява негативно на ползите за нея, имайки предвид дългия срок на концесията. По вече сключените договори не се постига по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и концедента.
От Сметната палата отбелязват, че концесионерът „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД е заплатил дължимото възнаграждение в размер и срок съгласно клаузите на договора. За одитирания период изплатената сума е над 22,6 млн. щ.д. или над 33, 8 млн. лв.
От държавата пък са внесени суми по бюджетите на общините, на територията на които е разположена концесионната площ: на община Челопеч – над 14, 7 млн. лв., и на община Чавдар – над 1,7 млн. лв. За одитирания период реализираните инвестиции са в размер над 187,5 млн. щ. д.
Основна спънка за некачаствения контрол се оказва липсата на организация в Министерство на икономиката и енергетиката (Припомняме, че ведомството вече е разделено на две – бел. ред.). Оказва се, че в него няма създаден ред за приемане, регистриране, съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори. В МИЕ е организирана и функционира дирекция „Природни ресурси и концесии” (ПРК), но честите структурни промени затрудняват работата ѝ, а и тя няма достатъчно административен капацитет.
Създадена е и Комисия за контрол с представители от Министерския съвет, Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите и МИЕ. За одитирания период съставът на комисията е променян четиринадесет пъти, което оказва негативно влияние върху контролната дейност и крие риск за изпълнението на концесионните договори.
През одитирания период председатели и членове на комисията са и ръководители и служители от дирекция „ПРК“. И към момента на одита председател на комисията е директорът на дирекция „ПРК“. По този начин се допуска припокриване на различни по вид отговорности и се компрометира контролът, упражняван от комисията върху дейността на длъжностните лица.
Сметната палата допълва, че контролът в МИЕ е осъществяван предимно по документи и се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните функции и недостатъчна ефективност от извършването му. Институцията е отправила и 5 препоръки на министъра на енергетиката, за изпълнението на които трябва да се предприемат мерки в срок до 4 месеца.
Expert.bg се обърна към „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ за коментар на изводите на Сметната палата.
По данни на Министерство на енергетиката приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г. са 87,6 млн. лева. От общата сума 71,5 млн. лв. са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други.
Коментари