Зеленият свят - утопия само за богати

Прогресивните усилия за изграждане на бъдеще, основополагащо се на дигитална и зелена икономика, могат да се окажат утопия само за богати.

В изявление от края на март, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева посочи, че COVID-19 пандемията може да попречи на държавите с ниски доходи да участват в историческия преход към зелена и дигитална икономика.

"Суровата реалност е, че по-бедните нации са изложени на риск да пропуснат историческата трансформация към нова глобална икономика, изградена на зелени и дигитални основи", посочва Георгиева в изявление публикувано на сайта на МВФ.

Глобалната пандемия се разразява в момент, в който развитите пазари водят света към преход към зелена и дигитална икономика. Това е процес, който изисква средства и търпение при по-слаборазвити страни. Особено когато говорим за преход към икономика, чийто основен фокус е защита на околната среда.

Според проучване на МВФ, страните с ниски доходи трябва да отделят около 200 млрд. долара през идните 5 години само за да се борят с пандемията. Средствата, които ще бъдат необходими за възстановяване след този период, възлизат на нови 250 млрд. долара, показва изследването.

Ако прогнозите се сбъднат, през идното десетилетие страните с ниски доходи ще трябва да се борят с всички средства само за да се окажат в изходната си позиция отпреди COVID-19 ситуацията.

Според съвместно проучване на китайската компания Huawei и Oxford Economics от 2017 г., през 2025 г. 24.3% от световния БВП ще се дължи на дигиталната икономика. Това се равнява на 23 трилиона долара. В същото време, според проучване на Световната банка, едва около 35% от населението на развиващите се страни има достъп до интернет спрямо около 80% от популацията на напредналите икономики.

Казано с други думи – докато в някои страни с ниски доходи достъпът до интернет все още е лукс, то развитите икономики вече мислят за дигитално бъдеще.

Това се потвърждава и от доклада Digital Economy Outlook 2020 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – организицията на страните с най-развити икономики в света.

"Мерките за ограничаване на COVID-19 пандемията засегнаха дълбоко взаимоотношенията на страните от ОИСР с дигиталните технологии. Навярно никога преди нашата глобална зависимост от дигиталните технологии не е докосвала всички аспекти на обществото – от образованието до здравеопазването", пише в доклада. "Споделянето и колаборацията в проучването на данните достигнаха безпрецедентни нива."

Зеленият курс – бонус само за богатите

Що се отнася до прехода към зелена икономика, отново развитите страни са водещ фактор. Според проучване на МВФ, стимулиране на зелени инфраструктурни проекти в комбинация с цените на въглеродните емисии, може да увеличи световния БВП през следващите 15 години с 0.7%, както и да създаде милиони нови работни места.

Тази прогноза звучи добре, когато говорим за големи икономики. От гледна точка на страните с ниски доходи обаче, горепосоченият ръст не изглежда впечатляващ, тъй като те изхождат от много ниска база. Този допълнителен растеж няма да е достатъчен за догонване на развитите страни.

Държавите, които отделят най-много въглеродни емисии

Още повече, че преходът към зелена икономика изисква инвестиции на правителствено ниво - нещо, което слабо развитите икономики не могат да си позволят. Така по административен начин се пресича стремежът на бедните държави към икономическо развитие, въпреки че по-богатите са постигнали нивото си именно чрез експлоатация на въглища и петрол, превръщайки се в основните виновници за вредните емисии по света.

А когато държавите с ниски възможности не могат да реализират собствена индустриална революция, изградена на база изкопаеми горива, на "помощ" ще се притекат чуждестранните инвеститори от по-богатите икономики.

COVID-19 пандемията и новите зелени регулации могат да увеличат дори още повече дистанцията между развитите и развиващите се икономики, издигайки една нова Берлинска стена. Този път дигитална и със зелен цвят.

Автор: Мартин Леков