Банките у нас имат солидни капиталови буфери и са достатъчно стабилни за нашите пари. Всеки месец обаче те отпускат по 1,5 – 2 млрд. лева кредити на фона на увеличение на спестяванията с 6,6 млрд. лева от март 2015 до септември 2016 г. Това е показател за липсата на кредитоспособно търсене на заеми. Такова мнение изрази подуправителят на БНБ Димитър Костов на ежегодната конференция „Банките и бизнесът“.
По думите му делът на категорично обслужваните кредити е 80%, а 6-7 на сто от активите на банките са недобре работещи. "Това изисква повече усилия от страна на на банките за постигане на резултати, които да отговарят както на цената на капитала, така и на бъдещите потребности за капиталова подкрепа", заяви Костов.
Според него банковото посредничество ще продължи да бъде труден бизнес, но резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес тестовете са показали, че системата в България е стабилна и може да издържи на внезапни кризи. Той спомена, че често е питан дали банките вече могат да се насочат към по-рискови проекти.
„Отговорът на този въпрос е не. Макроикономическата среда ще продължи е несигурна, инвестиционната активност – ниска, а това ще ограничава кредитирането. Повишаването на лихвите на международните пазари е неизбежно и най-вероятно ще започне да се случва следващата година. Това ще увеличи цената на привлечените средства и ще се отрази и върху банките, и върху кредитополучателите. Регулаторните изисквания ще водят до по-високи нива на капиталово покритие. Всички тези тенденции и изисквания на практика ще резервират значителна част от собствения капитал на банките, който в момента може да изглежда сравнително свободен, но предстои да бъде ангажиран", каза подуправителят на БНБ.
Предизвикателствата пред банковия сектор коментира и изпълнителният директор на „Уникредит Булбанк“ Левон Хампарцумян. Според него през 2017 те ще бъдат подобни на тези през 2016 г.
„Икономиката е добре на макрониво и основанията за това са устойчиви. Проблем обаче може да бъде политическата нестабилност, защото тя може да изведе на ръководни позиции икономически неграмотни хора“, каза Хампарцумян и даде пример с приемането на новия закон за одиторите. „Този гласуван тихомълком закон представлява 2/3 европейска директира и 1/3 арогантно лобиране на групички по интереси“, заяви той.
По темата за новите тенденции в банкирането и навлизането на т.нар финтех компании (компании за финансови технологии) Хампарцумян заяви, че банковата индустрия ще инкорпорира тези нови фирми, колкото и гъвкави да са те. „Състезанието в сектора сега ще е кой ще направи най-добрите платформи за онлайн и мобилно банкиране. Това може да предизвика разместване на пазарни дялове“, предрече той.
Емил Ангелов от Пиреус Банк пък посочи, че в момента кредитният риск не се оценява адекватно и по пазарен начин. Според него през следващата година спестяванията ще продължат да нарастват и това ще води до натиск в разходната част на балансите. По-големите банки ще продължат с универсалността си в банкирането, а средните и малките ще търсят специализация, за да открият бизнес линии, които да ги задържат на пазара.
Ангелов предположи, че тенденция в управлението на портфейлите с необслужвани кредити ще бъде не продажбата им, а превръщането им в работещ бизнес. "Смятам, че предвид на това, че рискът е абсорбиран в балансите на банките и експозициите са адекватно провизирани, банките вместо да продават, някои от тях ще се опитат да съживяват тези необслужвани кредити в работещ бизнес. Защото ако погледнем активите на банковата система и статистиката на БНБ ще видим, че има един портфейл от 15%, който би могъл да бъде трансформиран в работещ портфейл", заяви още той.
Коментари