Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВ) е значителен играч на паричния и капиталовия пазар, с активи от 1.3 млрд.лева към края на 2011 г., които след края на март’20121 вече са над 1.5 млрд. лева.
Той получава слабо медийно внимание, макар средствата му да се доближават с бързи стъпки до размера на обсъждания напоследък Сребърен фонд.
Най-просто обяснено, Фондът трябва да компенсира държателите на депозити, с размер до 100 хиляди евро, когато някоя банка изпадне в невъзможност да обслужва задълженията си. Както се казва, по-добре да не се налага да влиза в действие ФГВ.
Фондът е добре структуриран да защити интересите на депозантите при несъстоятелност на отделна банка (извън най-големите пет), но не е в състояние да се справи със системния риск, т.е. ако цялата банкова система е в състояние да не обслужва задълженията си.
Такива неща се случват по света, а не в далечно минало и при нас. От тази гледна точка средствата на Фонда трябва да се инвестират разумно, но и да защитават депозантите и икономиката като цяло от възникване на системния риск, т.е. тези средства много повече от средствата на Сребърния фонд не трябва да се инвестират в български активи.
Средствата във фонда за гарантиране на влоговете се управляват съмнително нисколихвено, а пък изискването те да се инвестират само в български активи увеличава системния риск, а не го намалява.
Според чл.22 ал.3 от Закон за гарантиране на влоговете в банките средствата на Фонда могат да се инвестират единствено в български активи, по специално – в дългови книжа, емитирани или гарантирани от българското правителство; в депозити на български търговски банки и в депозити при БНБ.
Управителният съвет на фонда се грижи за инвестирането на парите, без да се изисква никой от управителите да има предишен опит като професионален портфейлен мениджър, което е още една недомислица, заложена още в действащия закон, уреждащ дейността на ФГВ.
В този ред на мисли, нужна е спешна промяна в Закон за гарантиране на влоговете в банките, и инвестиране поне на половината от активите му, ако не и повече в чуждестранни нискорискови активи.
Структура на активите и динамика
Над 99.9% от активите на ФГВ са под формата на инвестиции, вложени главно в депозити на местни ТБ и под формата на ДЦК, емитирани от българското правителство. Традиционно, парите инвестирани в депозити съставляват средно 60% от средствата под управление.
Приоритетно ФГВ влага в краткосрочни депозити, с матуритет от 1 седмица до 1 месец, което е и основна причина за ниския доход от лихви, при положение, че всеки месец медиите „тръбят” за високия ръст в банковите депозити и високите лихви по тях. ФГВ не може да се възползва от високите лихви и губи милиони левове от пропусната доходност.
Колкото по-бързо активите на Фонда достигнат до 5% от размера на влоговете, толкова по-бързо банките ще имат още един мотив да намалят лихвите по кредитите, защото сега частните трезори плащат на ФГВ годишна вноска от 0.5% от средната годишна стойност на влоговете си.
След като натрупаните средства превишат 5% Управителният съвет на Фонда има право да намали годишните вноски. За съжаление, при инвестиране приоритетно в краткосрочни и нисколихвени книжа постигането на тази цел ще се забави.
Постигната доходност от инвестициите
Постигнатият доход от инвестициите за 2011г. е 29.7 млн.лева в резултат на управлението на 1.32 млрд.лева, или доходност 2.2%. За 2010г. приходът от инвестиции е в размер на 28.6 млн.лева, при менажирани 1.1 млрд.лева, или доходността за годината е 2.6%
Средствата, натрупани във ФГВ се управляват изключително недоходоносно и то при спадаща доходност. Средната постигната доходност през 2011г. е 2.2%, при 2.6% за 2010г.
Незадоволителната възвращаемост се дължи на ниската доходност, при която се инвестират депозитите, като средната депозитната доходност е 0.4%, при положение, че лихвите по депозитите бяха широко рекламирани в диапазона 5-7%.
Поради незнайна причина всичките депозити са краткосрочни, с матуритет от една седмица до един месец. Защо да не бъдат влагани в шестмесечни и годишни депозити със средна ефективна лихва от 5%? Ако се материализира голямо плащане по гарантирани влогове, то част от депозитите ще бъдат развалени и по тях ФГВ ще получи нулева лихва. Това няма да е голяма загуба, тъй като и сега фондът получава доходност от депозитите близка до нулата.
Само от пропуснати ползи ФГВ губи 38.7 млн.лева за 2011г. и 36.4 млн. лева за 2010г., т.е. ако средствата бяха влагани в депозити средно с 5% лихвена доходност, с толкова лева щяха да са се увеличили активите на ФГВ.
Трудно е да се обясни мотивацията зад решението, да се държи такава голяма част от средствата в нисколихвени седмични и месечни депозити, все едно от Фонда очакват някакво катастрофично събитие всеки момент, при положение, че и с шестмесечни депозити сключени по различно време и падежиращи по различно време, може да се управлява добре ликвидността, но при прилична лихвена доходност.
Нужно е фонда да разкрива информация в кои банки се държат тези нисколихвени депозити и кои са „богоизбраните” трезори, които се финансират евтино плащайки под половин процент на ФГВ, при положение, че редица ТБ плащат 4 до 7% по депозитите на домакинствата и фирмите.
Коментари