Има една страна, чиито жители работят по-малко от която и да било друга държава. Работната сила не се отличава с особена производителност, а децата прекарват в училище по-малко време, отколкото съседите им. На пръв поглед е ясно – ето една икономика, която няма никакъв шанс за успех.
Става дума обаче за европейския лидер Германия, промишленият център на Стария континент и вторият по мащаб износител в света. Германската икономика не само не буксува, но и успя да устои на еврокризата и се оказа единственият представител на Общността, който притежава достатъчно ресурси, за да запази жизнеспособността на обединената валута.
Как е възможно това?
Парадоксите не са един или два. От 43-те страни членки на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) само холандците работят по-малко часове от германците, а германските деца стоят зад чина около 25% по-малко време, отколкото например италианските ученици. Що се отнася до производителността на труда, Германия се нарежда едва седма на Стария континент.
Истинско чудо, нали? Няма спор, че Германия спечели много от въвеждането на еврото. След като влезе в съюз с по-слабите си събратя от Южна Европа, тя прие и по-слаба валута. Това даде значителен тласък на местните производителите – цените на техните стоки в чужбина паднаха и търсенето се увеличи. Но експортът не е единствената тайна, която обяснява парадоксалната на пръв поглед мощ на германската икономика.
Не по-малко важен фактор е ниската задлъжнялост на частния сектор. Докато потребители и фирми от други европейски държави се нахвърлиха на евтините кредити преди финансовата криза, германците отказваха да влязат на червено. Те предпочитаха да харчат само за това, което могат да си позволят.
Според Дейвид Кол, заместник главен икономист на франкфуртската банка Julius Baer, това поведение не се корени толкова в мъдростта на населението, колкото във факта, че реалните процентни ставки тук остават стабилни за ралика от други европейски страни.
По-високата инфлация във Великобритания, Италия, Испания и Португалия означаваше, че реалните ставки падат. Това се оказа огромен стимул за търсене на кредити.
Не трябва обаче да се подценява и ролята на манталитета и културните различия. Германците хранят неприязъм към идеята да живеят назам и предпочитат да се простират според чергата си. Така, за разлика от редица техни съседи, на потребителите и предприятията в страната не им се наложи да режат разходи, за да намалят дълговете си, след като банките затвориха кредитните кранчета.
И нещо повече – плюс за Германия е и силното трудово законодателство. Редом с това населението вярваше, че правителството на социалдемократите може да използва тесните си връзки с профсъюзите, за да предпази заплатите от инфлация.
Предприетите реформи положиха основите на един стабилен и гъвкав пазар на труда. И докато кризата изстреля безработицата в Европа и САЩ, в Германия повечето хора запазиха прехраната си.
Коментари