1 млн. българи в следващите десетилетия ще имат проблем с дълговете си. Тази прогноза се чу на провелата се в София научна конференция на водещи у нас финансисти и икономисти на тема: „Алтернативни решения на банковите кризи”, под егидата на Българския финансов форум, предаде репортер на БГНЕС.
България е от 2 години в дефлация, у нас е подценена дълговата криза, а реалният сектор и пазара на труда регистрират анемично развитие, заяви в началото на своето изложение проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България. А безработицата, според него, се коментира основно в количествен аспект, в този сектор водим политика, която не съвпада с тази на ЕС.
По оценка на бизнеса у нас се разтваря все повече ножицата между търсенето на квалифицирана работна сила и увеличаването на броя на търсещите работа без квалификация. Това означава, че в страната ни намалява качествената работна сила. Проф. Петков запита може ли в България да има печеливш и стабилен банков сектор, според отчетите, при непрекъснато падане на доходите на населението в бедна държава. Според него няма логика най-високите индекси на печалба при банките в ЕС да са в България и Румъния. Той припомни, че по ниво на минимална работна заплата в Европа след нас е само Албания, която, обаче, не е член на ЕС.
Проф. Петков констатира, че банковата статистика у нас е сред най-непрозрачните - няма, например, информация колко са точно лошите кредити. А равнището на кредитиране вече шеста година стои на едно и също ниво - трудно е да се намери и изгоден кредит с цел инвестиции. Законите, заяви той, работят в полза на банките, а те обявяват непосилни за потребителите условия. Стабилността ни в момента се крепи, колкото и странно да изглежда, на сивата икономика и на превода на парични средства в страната от емигрантите зад граница. В своето изложение той препоръча алтернативни мерки за справяне с кризисните ситуации като отговорното микрокредитиране, модела на универсалния кредит или въвеждане на базов доход.
Според доклад на Европейската комисия от края на 2004 г. у нас се начисляваха най-високите лихви, такси и комисиони в сравнение с всички страни от Централна и Източна Европа, припомни в презентацията си финансистът Георги Атанасов. Различията в това отношение със Западна Европа и Съединените щати звучаха потискащо - там кредитът бе при 3-4%-годишна лихва. У нас този процент обикновено бе 12-14%. Там разликата между лихва по кредит и лихва по депозит бе 1-2%, у нас 8-10%, в някои случаи и повече. Към тази разлика се добавяха и различни скрити такси и други плащания, които банките не обявяваха, но начисляваха. Така общите разходи по кредита достигаха 20 и повече процента, уточни Георги Атанасов. Не оставаха по-назад и таксите по други услуги, като банкови преводи, справки и наказателни плащания. Печалните рекорди в това отношение са посочвани многократно.
Световната финансова криза
Когато всички финансови институции в Исландия обявиха фалит през 2008 г., своевременно бяха основани нови банки от правителството практически за „една нощ”, започна своето изложение исландецът Боли Хединсон, председател на Асоциацията на исландските спестители, бивш член на Борда на организацията на европейските финансови потребители Betterfinance в Брюксел. Някои от банкерите бяха вкарани в затвора за измама и манипулиране на пазара, припомни той. И продължи: а министър-председателят от времето на банковите фалити бе обвинен в небрежност, но не влезе в затвора. Това отбеляза началото на възстановяването на държавата в най-тежката година на световната финансова криза.
Новите банки получиха всички депозити и някои от заемите на предишните банки. Правителството обяви, че гарантира всички депозити. Бе предприет тотален контрол над капитала. Не се разрешаваше прехвърлянето на пари към или от Исландия без съгласието на правителството. Всички имоти на банките станаха притежания на кредиторите и на правителството, разказа експертът. Представителите на МВФ се включват в държавните дела и слагат равенство между Исландия и "историята на успеха". Контролът върху капитала все още е в сила, отбеляза експертът.
Но текущото състояние на финансите на Исландия показва, че държавата се е поучила от уроците на кризата, въпреки че не е преодоляла някои нейни последици - безработицата е 4%, а инфлацията едва 3%. Местната валута (ISK) причини огромни проблеми за домакинствата, когато тежестта бе преместена от експортните отрасли върху физическите лица, но чрез износа на риба и морски храни страната генерира огромни печалби, процъфтява туризма, емиграцията към Норвегия е незначителна, заключи Боли Хединсон.
Фалитът на Lehman Brothers регистрира края на дълговата експанзия, заяви в презентацията си икономистът и основател на Българската фондова борса Виктор Папазов. Според него в света има глобална дългова криза. А у нас живеем с кредитна илюзия за богатство, заради която е възможно занапред да изпаднем във финансова абстиненция. Той смята, че БВП не е от точните измерители на икономическото състояние, има тежки пазарни манипулации, които поставят под въпрос самото съществуване на финансовия пазар. А част от играчите са превърнали този бизнес в световно казино, няма наказани, приватизират се печалбите и се социализират загубите. Виктор Папазов, както и редица автори, определят този процес като финансов паразитизъм, който вече е повел и война срещу парите в брой. Според него, ще се наложи рестартиране на финансовата система и вероятно ще се върнем към някаква форма на златен стандарт, защото само златото са истинските пари, то е неунищожимата валута. Показателно е огромното изтичане на количества злато от Запад на Изток, при положение, че годишното му производство е доста ограничено. Най-много от него купуват Китай, Русия и Индия.
Законови промени
На фона на тези действия на най-високо ниво в държавата, през 2013 г. членове на Българския финансов форум огласихме и внесохме в парламента „СЕДЕМ ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ” за разрешаване на създадените от законодателя проблеми. Сред тях бяха промени в закона за потребителския кредит - банките да не могат да променят едностранно договори след подписването им.
И още - конституиране на ефективен регулаторен орган извън БНБ, който да регулира отношенията между банките (финансовите институции - бел. ред.) и техните клиенти, закон за финансов омбудсман, отпадане от Член 417 ал. 2 на ГПК в частта за банките, забрана за такса предсрочно погасяване след първите 12 месеца, закон за фалита на физическите лица и промени в действащото законодателство, за да се премахнат пречките за завеждане на колективни искове срещу банки.
Олигархичният модел в икономическата и финансова система генерира постоянни „потребности” от нови привилегии, селективно прилагане на закона и непоколебимо развитие в омагьосан кръг. Какви да бъдат отношенията банки – клиенти при положение, че на едните е гарантиран режим на извънредни пълномощия, е заключението на Петков и колегите му
Коментари