Липсата на инвеститори на борсата е следствие на несигурната среда в България, а от друга страна липсата на книжа и неясното бъдещето на законодателството ни в тази посока реално водят до липса на инвестиции и понижен интерес от страна на инвеститорите. Нещата са като кокошката и яйцето. Но според българските финансисти има изход от омагьосания кръг.
"Българският капиталов пазар трябва да се интегрира на капиталовите пазари на Европейския съюз и по-конкретно да стане част от някой от големите капиталови центрове, каквито са например Франкфурт, Лондон, Париж или Виена. В самостоятелен вид не го виждам като развит, защото няма необходимата капитализация, няма ликвидност и няма инвеститорски интерес", смята финансистът Румен Гълъбинов.
Според него алтернативата е родният пазар е да мине към големите центрове. "Преди 20 г. имаше капиталов пазар без регулации или с малко регулации. Постепенно започна да има повече регулации и по-малък капиталов пазар, вследствие на което ликвидността значително спадна, а с падането на преките чуждестранни инвестиции у нас през последните години БФБ стана съвсем неатрактивна и с най-ниските обороти в целия регион", обясни той.
Вече години наред тече процедура за приватизацията й. Въпреки това, Гълъбинов е убеден, че въпросът не е в собствеността – дали е публична, частна или кооперативна. "Въпросът тук е в дейността. Дори и да бъде приватизирана, проблемите с липсата на емитенти и на инвеститори си остава. Не смятам, че само приватизацията ще реши проблемите на българския капиталов пазар", категоричен е специалистът. Според него трябва да се мисли за продажба на остатъчните държавни дялове през борсата. Тоест на тези предприятия, в които държава все още има остатъчен дял. Това може да съживи оборота, въпреки, че той няма да е благодарение на нови емитенти.
На фона на затъващата икономика и липсата на доверие българските компании не се осмеляват да пристъпят към публичен статут. Според Гълъбинов дружествата са изчерпали своя потенциал на публичност. "Към момента има много малко български компании, които могат тепърва да бъдат превърнати в публични. За тези, които не са публични, а са частна собственост, не представлява особен интерес да станат публични, тъй като така си навличат значително по-голяма бюрокрация и регулация в замяна на спорен ефект от набиране на нов капитал", счита Гълъбинов. Така остава възможността компаниите да се финансират през банкови продукти или да отидат в друг регионален център с по-голяма ликвидност.
Председателят на борда на директорите на Финансова Група Капман Николай Ялъмов смята, че пускането на мажоритарни пакети от големи държавни дружества би могло да събуди интереса на инвеститорите. Пряк негативен ефект имат за съжаление всички недобри неща, които се случват във финансовия сектор от миналата година, заяви той, като посочи кризата с КТБ и промяната на законодателството за пенсионно-осигурителните дружества, които са най-големите инвеститори на нашата борса.
"Пазарът е в състояние на свободно движение, не на свободно падане или качване, а на движение. Съмнявам се, че някое дружество ще започне да набира средства на Българска фондова борса, като цялата икономика показва изключително крехки и колебливи ръстове. От тази гледна точка компаниите, които имат добър бизнес не очакват да привлекат ресурси на нашата борса. Нещата са като яйцето и кокошката", смята той.
Според него пускането на малки пакети на атрактивни компании, собственост на държавата, ще има няколко ефекта за икономиката. Ще доведе до публичен статут на тези държавни компании. Този статут ще ги подтикне към повече прозрачност във финансовата дисциплина. От друга страна компаниите в стратегическите сектори за държава, какъвто е енергийният сектор, ще имат пазарна оценка на стойността и във всеки един момент държавата ще знае пазарът на колко оценява бизнеса на тази компания. Не на последно място тази стъпка ще провокира част от инвеститорите да извадят парите от банките и да търсят доход.
"Както много години наред са казвали специалистите на фондови пазари в Европа: "пазарите, на които искате да търгувате, трябва да ги направите вие. Ние можем да ви дадем инфраструктурата, но икономиката я правите вие". Това означава, че когато икономиката и конкретни сектори са добре, ще има интерес", уточни Ялъмов.
"Големи реформи на капиталовия пазар по отношение на законодателството не са необходими", смята финансовият анализатор и директор на "Конкорд Асет Мениджмънт" Петко Вълков.
Според него България сравнително бързо възприема законодателството, валидно в целия свят и ЕС. "Борсовата система и инвестиционните посредници работят добре. Това, което трябва на пазара ни е стабилност и надеждност от страна на държавата, която възприема инициативи, които макар не винаги да изглеждат пряко свързани, косвено нанасят известни вреди върху него. Капиталовият пазар не е приоритет за държавата в последните 2-3 години. Тя по никакъв начин не го използва като един от инструментите за насърчаване на инвестициите в България. А това е важен инструмент, който се използва по цял свят, но в България за съжаление не се случва", каза експертът, посочвайки последните законодателни промени в пенсионния модел и собствеността върху земеделските земи. "На практика се получава, че приемаме закони и след тяхното приемане започва обществено обсъждане, а би трябвало да е обратното. Това откровено плаши чуждестранните инвеститори и тяхната липса се забелязва отчетливо през последните години, когато и преките чуждестранни инвестиции в България отбелязаха рекорден минимум", категоричен е Вълков.
Друг проблем са пазарните оценки, които дава пазарът на публичните компании. Те не са достатъчно високи, за да оправдае листването на нови компании. Когато новите компании се търгуват на изключително ниски нива, е нормално останалите, които не са публични, да изчакат по-добри времена, когато оценките ще са малко по-високи. За това трябва да се мисли как капитализацията на БФБ трябва да бъде повдигната. Тук държавата трябва да бъде подкрепящ партньор, а не такъв, който да вреди на капиталовия пазар, смята анализаторът.
Според него проблемът не е в липсата на разнообразни финансови инструменти и дериватна политика, защото като цяло българският пазар е пазар на акции. "Факт е, че са ни малко качествените емитенти, което също понякога отблъсква чуждестранните инвестиции. За да имаме по-качествени емитенти, оценките на самия пазар трябва да бъдат по-високи. През последните три месеца българският пазар загуби над 10% от капитализацията си, особено на фона, че почти всички други пазари по цял свят, включително и в региона отчитат огромни ръстове. Само нашият беше най-лошо представилият се. Основна причина за това имаха законодателните инициативи на правителството, които бяха приети, без да бъдат пресметнати негативните ефекти. За това е важно да имаме подкрепа от държавата, повишаващ се пазар, качествени емитенти. Не съществува начертан път, но като се случват всички тези положителни неща няма как да не се появят и нови емитенти, нови инвеститори, пък и българският инвеститор да отделя по-голямо влияние на българския пазар. В развитите пазари по света притежаването на акции е неизменна част от богатството на домакинствата. По света домакинствата държат 15-20% от спестяванията си в акции. В България на практика процентът е нулев", заключва Вълков.
Източник: БГНЕС
Коментари