Българите стават жертва на фалшиви стоки най-често в ЕС

Българите стават жертва на фалшиви стоки най-често в Европейския съюз. Близо 20% от потребителите у нас посочват, че са били подведени да закупят подправени продукти, което е най-високият дял в ЕС, сочи проучване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

Близо 1 на всеки 10 европейци (9 %) твърди, че е бил подведен да закупи подправени продукти, като са налице значителни разлики между държавите—членки на ЕС. Държавите с по-висок дял на подведени потребители са България (най-висок дял: 19 %), Румъния (16 %) и Унгария (15 %). В сравнение с това Швеция (2 %) и Дания (3 %) са с най-ниските дялове в рамките на ЕС.

В глобалния контекст на процъфтяваща електронна търговия — според Евростат през 2020 г. над 70 % от европейците са пазарували онлайн — несигурността във връзка с подправените продукти продължава да поражда опасения сред гражданите на ЕС. Според проучването една трета от европейците (33 %) са изпитвали съмнения дали закупен от тях продукт е оригинален.

Според съвместно проучване на EUIPO и ОИСР подправените продукти представляват 6,8 % от вноса в ЕС на стойност 121 млрд. евро и обхващат всички сектори: козметика, играчки, вино и напитки, електроника, облекло и дори пестициди. Те могат да породят сериозни рискове за здравето и безопасността на потребителите, по-конкретно чрез излагане на вредни химикали и други опасности.

Опасенията във връзка с подправени продукти нараснаха по време на пандемията от COVID-19. Разпространението на подправени лекарствени продукти като антибиотици и обезболяващи препарати, а наскоро и други медицински продукти като лични предпазни средства и маски за лице, постави това явление в центъра на вниманието, тъй като нарушителите се възползват от несигурността на хората във връзка с нововъзникващи лечебни препарати и ваксини.

Освен рисковете за здравето и безопасността, подправените продукти често водят до пробиви в сигурността и до финансови загуби.

Цифровото пиратство също е привлекателен пазар за нарушителите. Налице са значителни загуби при IP телевизията (IPTV) — телевизионно съдържание, което се получава чрез интернет връзка. Всяка година доставчиците на незаконна IPTV в ЕС печелят почти 1 млрд. евро, като нанасят вреда на създателите на съдържание и на законните предприятия.