Година след въведените по-високи мита върху вноса от ЕС от администрацията на президента Доналд Тръмп въздействието върху България остава косвено. Влиянието върху стопанската активност в страната се предава през канала на отслабващото външно търсене и през натиска върху европейските вериги за доставки, в които България е силно интегрирана. Това се посочва в анализ на "Кофас“ по повод изминалата една година търговска война.
Най-силно отражение митата имат върху индустриални сектори
Най-силно отражение в резултат на това има върху индустриални сектори като машиностроене, метали и автомобилни компоненти, където българските компании са подизпълнители, се посочва още в анализа на кредитния застраховател. Допълнително, пренасочването на глобалната търговия засилва конкуренцията и свива маржовете.
Още: Влязоха в сила новите мита на Тръмп
"Митата не бяха толкова директен шок за България, колкото фактор, който влоши така или иначе напрегнатата външната среда – чрез по-слаб износ, по-ниска индустриална активност в Европа и повишена несигурност за бизнеса,“ коментира Пламен Димитров, управител на "Кофас България“.
Като силно отворена икономика, интегрирана във веригите за производство и износ на Европейския съюз, главно към пазари като Германия и Италия, България е чувствителна към всякакво влошаване на външното търсене, уточняват от "Кофас“.
Оттам обясняват, че по-високите мита върху европейския износ към САЩ ограничават на първо място конкурентоспособността на компаниите от ЕС. Това води до спад в поръчките към техните доставчици – включително българските предприятия, особено в сектори като машиностроене, металургия и автомобилна индустрия, силно представени на местния пазар. В подобна среда се създава допълнителен натиск върху производството и приходите на компании, които участват във веригите за доставки на европейската индустрия.
Още: Кога европейският бизнес ще усети тежестта на американските мита?
На второ място, пренасочването на глобалната търговия и засилената конкуренция от трети страни (като държави в Югоизточна Азия) увеличават натиска върху цените и маржовете на българските износители. Това се комбинира с вече нарасналите разходи за суровини и компоненти, които са пряко засегнати от митническите ограничения и промените в доставките.
В резултат, макар България да не е пряко сред основните търговски партньори на САЩ, ефектът от митата се пренася чрез по-слаба външна среда, по-висока несигурност и засилен натиск върху индустриалните сектори, което ограничава експортния потенциал и инвестиционната активност, обобщават от „Кофас“.
На глобално ниво
Глобалният анализ на компанията показва, че разходите, свързани с увеличението на американските мита, са били поети предимно от американските компании. Друга констатация на макроикономическия екип на "Кофас“ е, че по-голямата част от износителите към САЩ запазват маржовете си, което не подкрепя тезата, че те биха намалили своите цени, за да запазят пазарен дял на американския пазар. Анализаторите наблюдават и рязко покачване на разходите за суровини на компаниите, чиято дейност е силно засегната от митническата политика на президента Тръмп.
Инфлацията на производствените разходи възлиза към края на 2025 година на 20 процента в металургичната промишленост, 9 процента в сектора на домакинските уреди, 8 процента в автомобилния сектор, 6 процента в сектора на металорежещите машини и текстилната промишленост и 5 процента в електрониката. В повечето от тези сектори брутните маржове са в застой или дори намаляват, се посочва в анализа.
Търговската война доминираше икономическите новини през 2025 г., а всичко сочи, че тя е далеч от своя край, се подчертава още в анализа.
