Пир по време на криза: Вдигат с 30% заплатите на чиновници

С 30% ще бъдат повишени заплатите на над 33 000 чиновници в държавната администрация. Сред тях са социални и здравни работници, митничари, данъчни, автомобилни, туристически, строителни и екоинспектори, пазачи в затворите, както и работещи в агенциите по сортоизпитването, опазване на културното наследство, института по арбитраж и в други – общо 28 администрации.

Инициативата е на правителството, като чиновниците трябва да започнат да получават новите си заплати от септември 2020 г. Подготвяното увеличение на възнагражденията ще струва на бюджета 16.5 млн. лв. месечно (т.е. близо 200 млн. лв. годишно), разкриха от Министерството на финансите пред Mediapool. По-високи заплати ще получат 33 600 служители на държавната администрацията – над 1/3 от работещите в нейните институции 98 000 души.

Вдигането на заплатите е обявено като антикризисна мярка и оправдано с това, че тези хора са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, работят на "първа линия" с клиенти или осъществяват контрол и имат пряк контакт с други лица.

Според управляващите става въпрос за служители, чиито основни заплати са по-ниски в сравнение с други институции и това ги демотивира, а сега те щели да повишат мотивацията си да работят във въпросните институции, ангажирани с последиците от епидемичната криза.

Намерението на властта е да задържи настоящите служители и да бъдат привлечени нови, тъй като администрацията има повече работа в епидемичната обстановка. Увеличенията щели да се изчислят по специален механизъм, който засега остава загадка. Заплатите на чиновниците вече бяха вдигнати с 10% през 2019 г., а някои бяха увеличени и през настоящата.

Решението за актуализацията е взето на Коалиционния съвет на 27 юли, на който премиерът Бойко Борисов постави акцента върху грижата за служителите, които са на първа линия, здравни, социални работници, НОИ, МВР и други, особено тези, които били на минимална работна заплата.

В документите прави впечатление, че увеличението се извършва твърде набързо и без никаква оценка на въздействието. Това навежда на мисълта, че целите на социалната мярка са по-скоро политически, отколкото икономически.