Приемането на еврото от България е ключова промяна за България. Това пише британският вестник Financial Times в материал, посветен на присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г. В него се посочва, че валутният борд силно е ограничавал ролята на БНБ, която в продължение на десетилетия е следвала автоматично паричната политика на Бундесбанк, а след това и на Европейската централна банка (ЕЦБ), без да има влияние върху вземането на решения.
С членството в еврозоната България вече участва пряко в управлението на паричната политика чрез представителството си в Управителния съвет на ЕЦБ, подчертава Financial Times. Изданието отбелязва, че за страна, която и без това не е разполагала с независима парична политика, приемането на еврото не означава загуба на суверенитет, а напротив – придобиване на глас при вземането на решения, които така или иначе я засягат.
В публикацията се посочва, че членството в еврозоната ще донесе и преки икономически ползи. Намаляването на минималните задължителни резерви на банките от 12 процента на 1 процент освобождава значителен ресурс за кредитиране на домакинствата и бизнеса. Освен това ролята на кредитор от последна инстанция вече се споделя между БНБ и ЕЦБ, което повишава устойчивостта на банковата система.
Още: Как България въвежда еврото?
Повишен кредитен рейтинг
Рейтинговите агенции вече повишиха рейтинга на България след официалното решение за присъединяване, а според Financial Times това създава предпоставки за по-нататъшни подобрения при извършване на допълнителни институционални реформи. Интересът на инвеститорите се отразява и на капиталовия пазар, като българският борсов индекс отчита силен ръст от началото на годината.
"България определено се изкачи в класацията на нашите инвестиционни цели. Вероятно сега сме по-оптимистично настроени към нея, отколкото към останалата част от Европа“, казва пред изданието Николай Марков, главен икономист за Централна и Източна Европа в Pictet Asset Management.
Още: Банките не налагат такси върху обмяната на левове с евро
Вестникът поставя приемането на еврото и в по-широк геополитически контекст. България се присъединява към еврозоната година след влизането си в Шенген, което според анализаторите затвърждава мястото ѝ в ядрото на европейската интеграция. На фона на войната в Украйна, засиленото влияние на Русия и риска от нови търговски конфликти със САЩ по-дълбоката обвързаност с ЕС се разглежда като стратегическо предимство.
"Напускането на еврозоната е изключително сложно и никога не се е случвало досега, което прави членството силен сигнал за ангажираност към европейския проект“, коментира за изданието изпълнителният директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев. По думите му геополитическите ползи от членството в еврозоната в настоящата международна обстановка могат да се окажат не по-малко значими от икономическите.
