Хората по света живеят по-дълго, а животът става все по-скъп. Може би е време за преосмисляне на времевата линия за напускане на работната сила.
Приключване с работата в 60-те им години е целта на много трудещи се по света – навършването на 65 години отваря златен портал към пенсионирането. Въпреки това идеята за оттегляне от работната сила, когато човек е в 60-те си години, не изглежда реалистична или дори разумна за много хора, особено сега. Някои водещи финансисити споделят това.
През март компанията за управление на активи BlackRock публикува годишното си писмо до акционерите. В него главният изпълнителен директор Лари Финк отправи предупреждение към трудещите се, които се надяват да се пенсионират комфортно и финансово подсигурени в 60-те си години. На фона на увеличаващата се продължителност на живота в световен мащаб, разпадащите се мрежи за социална сигурност и увеличаващите се разходи за живот, Финк предупреди, че пенсионирането на 65 г. няма да е възможно за мнозина, а дори и за повечето хора.
Снимка: iStock
„Пенсионирането е много по-трудно, отколкото бе преди 30 години“, казва Финк. „И ще бъде много по-трудно след 30 години.“
В периода 2000 – 2019 г. продължителността на живота в световен мащаб се е увеличила от 67 до 73 г. От ООН очакват до 2050 г. един на всеки шестима души по света да е на 65 или повече години. Със застаряването на населението скоро много държави ще достигнат точка, в която повече хора напускат работната сила, отколкото се присъединяват към нея. Във Великобритания тази точка може да бъде достигната до 2029 г.; в Бразилия – 2035 г.; в Индия – до 2048 г., а в САЩ – 2053 г.
„Продължителността на живота във Великобритания продължава да нараства от средата на 50-те години на XIX век“, казва Ребека Сиър, преподавател по население и здраве в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. „Възрастта за пенсиониране обаче не се е променила много“.
На фона на драстичната промняна на здравния и икономическия пейзаж, дали пенсионирането на 65 г. вече не е нереалистична цел в съвременния свят?
Произволен стандарт?
Снимка: iStock
„Не само, че целевата възраст за пенсиониране не се променя в крак със съвременните обстоятелства, но също е неясно защо държавите са се фокусирали толкова много върху средата на 60-те години като възраст за пенсиониране“, казва Гал Уетсийн, старши икономист в Центъра за изследване на пенсионирането в Бостънския колеж. В известе смисъл, това е „груба преценка“, предназначена да изведе хората от работната сила към самия край на техния живот.
Въпреки това много правителствени програми продължават да я използват като стандарт. В САЩ федералната програма за здравно осигуряване Medicare, в момента е достъпна само за възрастни на 65 и повече (има и изключения за по-млади хора с увреждания). Американците имат право да получават пълните си социални осигуровки на 67-годишна възраст, което е приблизително същата възраст, на която жителите на Великобритания могат да получат своята универсална държавна пенсия.
В средата на ХХ век, когато много от тези програми са въведени, продължителността на живота е била много по-кратка. Във Великобритания например тя е била близо 66 години за мъжете и 71 години за жените. „В този случай британците биха получавали пенсия едва в 8% или 10% от живота си“, казва Крис Пари, лектор по финанси в университет в Кардиф Метрополитън.
Сега обаче „животът ни се удължава, по-здрави сме по-дълго време до късната средна възраст и ранната напреднала“, казва той. „В момента има много хора в началото и средата на 80-те си години, които са здрави и се радват на много активен живот – както физически, така и психически.“
Променящи се модели на богатство
Снимка: iStock
Накратко, държавните помощи не са предназначени да подкрепят хората в 80-те и 90-те години и не са проектирани за това. Наложените преди време политики за подкрепа на пенсиониралите се работници до края на живота им, вече не са калибрирани към съвременните обстоятелства.
И докато някои хора допълват държавните си помощи с инвестиционни инструменти, предназначени за пенсионни спестявания, много бивши трудещи се не разполагат с достатъчно или с никакви лични спестявания, на които могат да разчитат. Освен това, с увеличаването на разходите за живот в условията на инфлация, натрупаните спестявания просто не се простират толкова надалече.
Освен това, богатството на поколенията, което някога гарантираше, че по-младите хора ще разполагат с финансов буфер на по-късен етап в живота, остава в миналото. „Ресурсите на практика се предаваха от поколение на поколение, от баби и дядовци на родители и деца“, казва Сиър. „Сега ресурсите се движат в обратна посока. За първи път в човешката история, богатството се движи от поколението родителите към поколението баби и дядовци.“
Снимка: iStock
Тази липса на традиционна предпазна мрежа принуждава много трудещи се по света да продължават да работят и след 65 години, за да генерират достатъчно средства за пенсия. Данни от юни 2023 г. на щатската застрахователна компания Northwestern Mutual показват, че работещите в САЩ вярват, че „магическото число“ за пенсионни спестявания е близо 1,3 млн. долара – богатство, което повечето хора не могат да натрупат до 60-те си години.
За Финк от BlackRock, решението за комфортно, съвременно пенсиониране включва по-агресивно инвестиране от по-ранна възраст и работа и след навършването на 65 години. Някои правителства вече отчитат, че 65 г. като възраст за пенсиониране е остаряла цел. Пенсионната възраст във Великобритания вече се очаква да се увеличи от 66 на 67 г. между май 2026 - март 2028 г., а след 2044 г. може да нарасне до 68 г.
Някои експерти, сред които и Пари, споделят мнението, че пенсионирането в 60-те години вече е повече мечта, отколкото реалност. „Когато става въпрос за пенсиониране, смятам, че 75 е новото 65“, казва той.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо да работите по-дълго не е добър план за пенсиониране?
Къде по света е най-добре да си пенсионер?
Пенсионната възраст в Румъния става еднаква за всички. Каква ще бъде?
Коментари