Природният газ е за Путин почти толкова важен, колкото въздухът, който диша. Докато има газ, той е непоклатим. Ако обаче един ден цените рязко паднат, Путин ще се срине, а с него и цялата руска енергийна империя.
Докато ЕС говори за диверсификация на енергийните източници, Русия има предвид тъкмо обратното - още повече руски петрол и газ по все нови и нови трасета. Северен поток е пример за това, Южен поток през Черно море - друг пример. Докато Москва все още се ръководеше от икономически съображения, се правеха планове за прокарване по суша на втори щранг за природен газ към Германия; това щеше да бъде три пъти по-евтино.
Пресилени опасения? Едва ли
Ала днес Москва разсъждава политически и стратегически. Целта е да се избегнат услугите на транзитните страни. От един транзитен петролопровод печелят всички. Само че Путин иска да печели само той. Оттук неговият едва ли не маниакален стремеж да направи Русия независима от малките й съседи и да сложи ръка върху всички енергийни лостове. Тогава при необходимост на източноевропейците може да им бъдат извити ръцете, без да бъдат засегнати западноевропейците.
Пресилени опасения? Едва ли: достатъчно е да се види как руският държавен концерн Газпром отново притиска Украйна, заплашвайки, че ще прекъсне изцяло енергийния пренос през украинска територия.
На този фон е понятно, че Източна Европа се опитва да се откъсне от руската енергийна империя. Полша има добри перспективи в това отношение - заради планираното изграждане на две атомни централи. Други страни също следват полския пример. Украйна обмисля с какво да замени руския газ, а балтийските страни искат да сложат край на съществуването си като "енергиен остров" в ЕС.
Имперски жестове към Изтока
Междувременно Газпром продължава своя марш, включително и в Германия. Системата Путин се нуждае от природен газ като от въздуха: експортните мита върху енергоносителите съставляват 60 процента от постъпленията в руската хазна. Оттук някои в Брюксел правят извода, че евентуално рязко падане на цените би довело до срива на Русия. По-точно би било да се каже: до срива на системата Путин.
Амбициите на Кремъл с подаръци и заплахи да създаде един "евразийски съюз" засягат непосредствено руските съседи. Усмихнат лик към Запада, имперски жестове към Изтока - такъв е смисълът на руската тръбопроводна политика. ЕС трябва да се замисли: енергийният империализъм на Путин е стигнал до една точка, където вече се изисква стратегия на енергийното сдържане.
Източник: Дойче веле
Коментари