Той навлезе в надпреварата за президентските избори, осмиван от всички - прекалено закръглен, с вид на апаратчик, прекалено провинциален.
Но убеден, че е в крак с времето си, Франсоа Оланд прокарваше бавно своята бразда, докато в крайна сметка се очерта като фаворит за президентските избори срещу Никола Саркози, отбелязва Франс прес.
В началото никой не го очакваше. Той не беше нито бившия управляващ директор на МВФ Доминик Строс-Кан, брилянтен икономист, нито бившата си колежка Сеголен Роаял, поддържаща сърдечни отношения с французите. Франсоа Оланд беше лидер на Социалистическата партия в продължение на 11 години. Депутат от селския департамент Корез, той изглежда твърде далеч от харизмата, която се изисква във Франция за президентските избори.
Франсоа Оланд, който е син на лекар от крайната десница и на социална асистентка от левицата, обещава нормално президентство и изтъква, че Франция е уморена от прекомерната енергия на Никола Саркози и от неговото "постоянно показване".
Тази констатация беше достатъчна да го направи надежден кандидат, настроен срещу Саркози. Все още не възможен победител. Но от началото на кампанията французите откриват един 57-годишен мъж, постоянен в своите цели и борбен на митингите.
До 14 май 2011 г. нищо не предполагаше, че той ще се озове на втория тур на президентските избори.
Управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан беше фаворит на социалистите, на социолозите и на медиите. Седмици след като Оланд се впусна в предизборната надпревара наблюдателите бяха убедени, че той е просто един "заек" в президентската надпревара, който ще се скрие в подходящия момент.
Съдебните неприятности на Строс-Кан и взривяването в полет на политическата му кариера откриха пътя на Оланд. Още първите анкети го поставяха начело на предпочитаните от французите кандидати на левицата. Нещо повече, той е в позиция да победи Никола Саркози. Съотношение на силите, което никой не дръзна да оспори. "Той не е хитър, нито циничен, той е просто в позиция на избягване", казва биографът му Серж Рафи.
Избягване? Думата му приляга добре още от най-ранното му детство, когато като ученик в религиозно училище избягва наказанията на строгите си учители с усмивка и добри оценки. След преместването си в Ньой, шикозното парижко предградие, той открива Париж, политиката и момичетата. "В любовта и с момичетата е като с английския, аз съм по-скоро в категорията на посредствените", казва Оланд.
През 1971 г. той заминава за Гърция с приятели. На стария им бус му липсват някои части, най-вече кормило. Те решават да ги вземат от изоставена кола. Арестувани от полицията, те прекарват нощта в полицейски участък с проститутки и бездомници.
Оланд не е нито ляв, нито анархист, но е очарован от Франсоа Митеран, който ще бъде избран за президент през 1981 г. След като завършва Националното училище по администрация, люпилня на представители на френския елит, той влиза в Сметната палата, след това започва да пише "бележки" на президента Митеран.
На 26 години той си разменя реплики с бъдещия президент Жак Ширак на публична среща. "Кой сте вие, господине?", пита го Ширак. "Аз съм този, който ви сравнява с лабрадора на Митеран", отговоря му младият социалист.
Социалдемократ и убеден европеец, Франсоа Оланд се интересува главно от фискалните въпроси. Неговата приятелка Сеголен Роаял проправя пътя си и дори влиза в правителството на Митеран. Оланд остава в сянка, израства в апарата на Социалистическата партия, мечтае за министерски пост, който така и не получава.
Провалите на Лионел Жоспен през 1995 и 2002 г. и на Сеголен Роаял през 2007 г. го карат да вземе решение - да се кандидатира за президент. С помощта на тренировъчна програма, разработена от новата му приятелка, журналистката Валери Тиервилер, той сваля над 10 килограма и слага край на злъчните шеги, именно той, който е известен с опустошителното си чувство за хумор. Облича се в костюми по мярка, сменя очилата си. Обикаля страната, работи за промяна на имиджа си.
Любезен човек, който бяга от конфликта, иска да се покаже стабилен, "упорит", основното му качество според приятеля му и бивш министър Мишел Сапен. Той изненада дори снощи, по време на телевизионния дебат с Никола Саркози, показвайки се по-офанзивен от очакваното.
Оланд е "непоклатим", обобщава големият му син Тома, който вижда в негово лице "свободен човек", "стратег", който иска да разбере хората, но също и да постигне напредък. Желанието му за консенсус, което критиците му определят като нерешителност, е коз за "събиране на хората", смятат близките му.
Коментари