Бързият кредит може да е спасение в критични ситуации и винаги основният въпрос е бил: знае ли потребителят колко точно ще връща? Проектът на нов Закон за потребителския кредит, внесен от правителството и приет на първо четене от парламента, на практика за първи път задължава фирмите не просто да му дадат ясен отговор, но и въвежда прост и лесно проверим таван от потребителите вместо текущата неясна формула на ГПР.
Проектозаконът въвежда специален режим за кредитите до три минимални работни заплати за страната т.е. за обща сума до 1860,60 евро. За тях се предвижда, че оскъпяването е най-много 100% - за едно взето евро не се връща повече от още едно евро отгоре.
Ако обаче кредитът трябва да бъде върнат в кратки срокове, таванът е още по-нисък. Оскъпяването е не със 100%, а с 20% от главницата, когато кредитът трябва да бъде погасен за един месец. И е 30%, ако потребителят трябва да се издължи за от един до три месеца.
Този лимит се изчислява лесно и ако оскъпяването е над 100% или при краткосрочните кредити над 20 или 30 на сто, човек лесно ще разбере, че го мамят.
Въпросът е - този таван от три минимални заплати наистина достатъчен ли е, за да покрие сегмента на краткосрочното микрокредитиране?
В момента таванът на оскъпяването на всички потребителски кредити е годишният процент на разходите (ГПР) и законът предвижда, че той „не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения“. В момента лихвата е 10,4%, което означава лимит на ГПР от 52%. Проблемът е, че тази формула на практика не е приложима за краткосрочните заеми.
Например: получавате 100 евро и връщате 120 евро след 30 дни, без други плащания. Разходът е 20 евро, а ГПР е приблизително 792%. Това не значи, че дължите 792 евро, а че дължите 120 евро на уговорената дата. Това математическо явление създаваше объркване, че човек дължи стотици евро, докато реалният му разход е 20 евро.
Общият таван дава лесно проверима граница в пари. Ако например заемът е 300 евро и приложимият таван на разходите е 20%, максималният разход е 60 евро, а общо се връщат до 360 евро. Клиентът може да сравни тази граница с предложението още преди да подпише.
Сметката е лесна, не изисква да знаеш какво е лихва за забава, колко е тя в момента (защото се променя в различни периоди и зависи от Европейската централна банка) или да търсиш скрити такси.
Идеята за подобен таван не е експеримент – подобен модел функционира успешно във Великобритания, където общите разходи по краткосрочните заеми също са ограничени до 100% от заетата сума. Новият закон предлага и друга важна за потребителите промяна - забранява франчайза. Според подкрепящите проекта това допълнително ще ограничи сивия сектор. Те изтъкват, че тази пробойна в законодателството е позволявала на полулегални, а понякога и нелегални фирми с непрозрачни условия да привличат клиенти с кредити, които ги хващат в капан.
Основната критика към проекта е, че оскъпява кредитите за крайния потребител и таванът е много над досегашния. Според защитниците му това е неправилно тълкуване. Причината – както се вижда от примерите по-горе, ГПР не е работещ показател за микрокредитирането. Освен това, таванът от 100% не означава, че всеки кредит ще се оскъпява двойно.
Според легалните компании ако законът успее да се пребори със сивия сектор, пазарната ниша на светлия бизнес ще нарасне, а секторът ще се освободи от практики, които му създават негативен имидж и ще се допускат разходите по кредита, които да влизат в общото оскъпяване.
Легалните кредитори срещу лихварите: Къде е разграничителната линия?
Феноменът с „будките“ за кредит с тъмни стъкла и здрави момчета отпред става все по-притеснителен, тъй като виждаме, че те се увеличават всеки изминал ден и явно държавата няма нужните механизми да се справи с тях. Проблемът ще става все по-актуален, ако с новия закон се направи така че микрокредитирането да не е изгодно за регистрираните в БНБ финансови институции. Вакуум няма, съответно, търсенето ще се покрие изцяло от лихварите. Затова новите промени за оскъпяване трябва да допускат по-висок праг от три минимални работни заплати, за да не се налагат паралелни кредити, ако изобщо има финансови институции на пазара и не се налага да отидеш директно при лихваря.
