Вече сме като гърците... Направо се събудихме... На 15-ти декември ресторантьорите започват гражданско неподчинение. Те ще поставят пепелници по масите в заведенията и ще позволят на посетителите да палят цигари. Причината е, че откакто влезе в сила пълната забрана за пушене, търпели големи загуби.
В медиите излезе информация, че независими депутати са внесли предложение да се пуши на закрито след 22 часа. Оказа се, че това не отговаря на истината. Народните представители обаче обсъждали законопроект, който връща режима на пушене, променен преди две години. Освен това, много общественици се обединиха около идеята да критикуват забраната, защото нарушавала гражданските им права.
Тъкмо се зарадвах, че няма да мириша на пепелник всеки път, когато излизам на заведение, а то се оказва, че отново съм си въобразил някакви приказни неща, мислейки си, че народът ни се е поевропейчил. Изобщо няма да споменавам здравословните проблеми, до които води престоят в задимени помещения. Пушенето на обществени места е забранено в почти всичките страни от Стария континент, но само у нас има гражданско неподчинение заради него. Пушачите във всички други страни свикнаха със забраната, но нашите тютюнджии са по-специални. Нека не се заблуждаваме. Ние сме най-специалните граждани в европейското семейство.
Само ние възразяваме срещу здравето и комфорта, срещу природата (като протестиращите от село Овчарци), срещу полицията (понеже арестуват заради някакви си 2000 стека контрабандни цигари), КАТ-аджиите (ще ни пишат те актове, че караме с летни гуми или с някакви си 20-30 км отгоре), учителите (ще ни пишат те двойки, само заради това, че не сме си научили), репортерите (защото казват какво виждат на мястото на събитието, а не каквото зрителите искат да чуят), свободата на словото (откъде-накъде всеки ще си казва мнението)... А в Австралия кутиите на всичките цигари вече са с ужасяващи изображения на хора, умиращи от болести предизвикани от цигарите.
Аз съм непушач, но повечето ми приятели и познати, с които излизам, пушат. Моето наблюдение е, че пушачите са по-контакти и общителни от непушачите. Много от тях намират за унизително това, че за да не вредят на здравето на околните трябва да излизат през зимата на студа. Но аз, който не пуша, почти винаги придружавам пушачите и им правя компания докато пушат, било то на заведение, в университета или другаде. Как за мен не е унизително това, че стоя с тях навън докато си изпушат цигарите, а за тях е унизително?! Никога не съм имал нищо против да правя компания на пушачи навън. Но това ми е неприятно в затворено помещение. И не мога да си представя как бих могъл аз, ако пушех, да си позволявам да развалям въздуха на околните, за да ми е комфортно на мен.
Повечето от пушачите се правят на толерантни, но всъщност не са. Казват, че се съобразяват винаги с непушачите, особено ако има малки деца, но на практика единици са тези, които наистина го правят. Майките пушачки не се съобразяват със собствените си деца (ежедневно виждам в парковете групи от майки, които пушат, а цигареният дим отива в лицата на отрочетата им), а какво ще се съобразяват с някакъв си претенциозен непушач?!
Да има салони за пушачи и непушачи в заведенията, мен не ме устройва. Защото във всяка компания има хора, които пушат, както и хора, които не пушат. Докато беше така, винаги имаше някой, който жално поглеждаше към съседния салон. Някои пристрастени към никотина още настояват, че трябва да има заведения за пушачи, както и заведения за непушачи (т.е. навсякъде да се пуши, защото в това положение всичките заведения ще бъдат за пушачи). Или пък направо казват, че който иска да не му е задимено – да си стои вкъщи.
Но социалните контакти в наши дни са много важни. Това мнение е знак за тоталното неуважение към хората, които не желаят да вдишват цигарен дим. Можем да очакваме от пристрастен към пушенето да бъде толерантен, но не и когато е израснал в общество, в което се счита за много готино, ако не се съобразяваш с никого.
Аз намирам обсъждането на проблема за отмяната на тютюнопушенето като признак за безпринципност от страна на народните представители. А наближават избори. Ясно е, че много от пушачите едва ли ще гласуват отново за същата партия, която вече им е забранила да пушат (въпреки че пълната забрана за пушене на обществени места не е родна идея, а на ЕС). Но с този ход вероятно са спечелили и много нови симпантизанти, непушачи. Ако бъде отменена забраната, тогава вероятно ще загубят не само гласовете на пушачите, а и на голям брой от непушачите.
Относно обществениците, които се явяват по телевизионните екрани със стикери, на които пише „пушач“ и бръщолеяват как им били отнети гражданските права, искам да изкажа мнението си, че са изключително нагли. Защото никакви граждански права не са им отнети, освен правото да демонстрират това, че са невъзпитани и нетолерантни.
Изобщо не ми е жал за тях. Защото са егоисти. А като общественици, би трябвало да се опитват да направят обществото ни по-добро и по-толерантно, а не по-нахално. Срамувам се от тях. Изобщо не вярвам в това, че ще се отмени рестрикцията. Но нека има за какво да говорим, за какво да се бунтуваме. Защо няма гражданско неподчинение заради това, че хора със здравни осигуровки умират от лечими болести, а има гражданско неподчинение, че трябва да си облечем палтата и да пушим отвън?
Коментари