Европа продължава да настоява Индия и други развиващи се държави да приемат нейните правила за „свободна търговия”. Всъщност обаче става дума за атака над генеричните фармацевтични производители, които нарушават монополи и предлагат лекарства на ниски цени, накърнявайки интереса на най-силните в индустрията.
Всъщност това, което Брюксел би трябвало да направи, е да обмисли как да понижи цените на медикаментите както отвъд границите си, така и в региона, пише изданието EUObserver.
Доскоро еврвопейците не се притесняваха от цените, които плащат за терапия. Днес обаче, пострадали от високата безработица, финансовата криза и затягането на държавните бюджети, те откриват, че грижата за здравето и дори живота може да не е по джоба им.
Световните медии разпространиха историите на пациенти с рак в Гърция, които остават без животоподдържащи лекарства или имигрантите в Испания, които не могат да си позволят скъпите терапии за СПИН. И докато проблемът се задълбочава, ясно е, че е време Старият континент да преосмисли приоритетите си.
Защо лекарствата са толкова скъпи?
От десетилетия западните държави залагаха на модел, стимулиращ иновациите. Те осигуряваха на фармацевтичните производители редица облекчения, за да влагат средства в разработката на нови продукти – от обществено финансиране, до данъчни облекчения и дълъг срок на патентите, които им позволяваха да натрупат щедри печалби в ролята си на монополист.
Идеята бе, че си струва да се плати цената за иновациите и силния фармацевтичен сектор, които да гарантират напредъка в медицината. Днес обаче си задаваме въпроса – дали наистина си струва да плащаме за разработка на лекарства, които няма да можем да си позволим?
Този въпрос, разбира се, може да е нов за Запада, но не толкова за държавите с по-нисък жизнен стандарт. Животоспасяващата терапия за хепатит С, продавана под монопола на Merck и Roche например лесно надскача 15 000 евро. По подобен начин Novartis поддържат глобална цена от около 2 000 евро на месец за лекарството си за рак Glivec.
Не е изненадващо, че редица държави (и техните граждани) просто не могат да си позволят подобни разходи. А нищо чудно към тази група скоро да се присъединят и много страни от Европейския съюз.
Изход има – генеричните медикаменти,
или с други думи вариантите на оригиналните лекарства, които излизат на пазара след изтичане на патента, са в пъти по-евтини.
Генерична версия на Glivec например се продава в Индия за около 120 евро на месец, за ужас на Novartis, които се опитаха да защитят пред съда монопола си и своите печалби. След седем годишна битка Върховният съд на Индия постави на първо място интереса на пациентите и затвърди ролята на страната като световен център на генеричната промишленост.
И в същото време, вместо да обмисля как да помогне на гражданите си и да им осигури по-евтини лекарства, Европейската комисия се опитва да принуди Индия да приеме нейните правила, които, под формата на „амбициозна програма за свободна търговия” защитават интереса на фармацевтичната индустрия за сметка на пациентите.
Анна Улф
Коментари