Според статистиката на БНБ, през първите шест месеца на 2012 година, „лошите кредити“ в банковата система (кредитите, които не се обслужват повече от 90 дни, преструктурираните такива и загубите) са общо 23.55% от всички кредити.
В тази група влизат 25.94% фирмени кредити, 18.81% потребителски и 20.46% жилищни. Към края на 2009 година лошите кредити са били общо 10.7%. Фирмените такива са били 10%, потребителските 12.3% и жилищните 10.4%.
Това сравнение показва темповете, с които се влошава икономическата ситуация в България и опровергава оптимизма на управляващите за скорошно излизане от кризата, се посочва в становище на икономическия екип на "България на гражданите", изпратено до медиите.
Към средата на тази година още една статистика на БНБ събуди основателна тревога. Според нея делът на кредитите, които се водят „под наблюдение”(кредитите, които не са обслужвани повече от 30 дни, но по-малко от 90 дни) е 7.45% от всички кредити. На тази база основателно може да се допусне, че част от тези кредити могат да преминат в групата на лошите.
Заради нарастването на лошите кредити, банките задържат лихвите по кредитите високи. С това те компенсират нарастващите си разходи по обезценката на кредитите и намалението на печалбите си. В тази връзка будят недоумение наскоро тиражираните изявления на управляващите, че до 2-3 месеца лихвите по кредитите ще намалеят.
Това няма как да се случи и управляващите го знаят. Това е големият проблем. Защото, когато управляващите в една държава си позволяват да лъжат, то никой няма доверие на тази държава. А липсата на доверие се усеща в спада на инвестициите, свиването на икономиката и страха от предприемането на каквато и да било инициатива.
Високият ръст на лошите кредити има своя генезис в няколко основни направления:
1. На малкия и среден бизнес е дръпната ръчната спирачка. Този бизнес не може да се развива поради влошената бизнес среда, в която липсва финансов ресурс за търсене на нови пазари, почти няма чуждестранен инвеститорски интерес и отпадат традиционни партньори. Вижда се с просто око, че огромен брой малки и средни фирми фалират непрекъснато. Този бизнес е напълно отстранен от обществените поръчки. Освен това няма условия за истинска лоялна конкуренция и пазарна свобода.
2. Няма никакви реални резултати от широко прокламираните от правителството стимули за малкия и среден бизнес.
3. Капиталовият пазар е тоталното игнориран като алтернатива за набиране на капитал и привличане на чуждестранните инвеститори към компании с потенциал за развитие. Липсват каквито и да било стимули и подкрепа на публичния статут на компаниите (листването им на борсата), което би било и реална предпоставка за намаляване на „сивия сектор“.
4. При усвояване на средствата от еврофондовете, бизнесът се сблъсква с тежка бюрокрация и корупция.
С новите цени на тока и енергоносителите положението ще стане още по-тревожно. Разходите ще нарастват и кредитите ще стават все по-лоши. Въпреки това не се предвиждат дори минимални облекчение за бизнеса в тази посока.
В същото време безработицата се увеличава. По официални данни, през месец май тя е била 13%. Загубата на работа ще принуди много хора да изпадат все повече в невъзможност да изплащат кредитите си, а това ще принуди банките не само да не намалят лихвите, но и да ги увеличат.
Не бива да се забравят и огромният мащаб на междуфирмената задлъжнялост и липсата на закрила отстрана на съдебната система за изрядните стопански субекти .
Ако нещата продължават така, спиралата ще продължава да се върти и колапсът, особено за малкия и среден бизнес, ще бъде неизбежен. Настоящата политика на правителството ще доведе до още фалити, по-висока безработица, още по-нисък жизнен стандарт и бягство на младите от България. Цената за некомпетентността и стимулирането на монополите в крайна сметка ще бъде платена от гражданите и те трябва да бъдат готови за това, заключва икономическият екип на движението.
Коментари