Данъчната политика винаги е била ключът към богатството и силата на една държава. Защото когато хазната е пълна, просперитетът е близо – стига да се разпределят сравнително правилно средствата.
След избухването на световната финансова криза обаче данъчната политика, особено в Европа, започна да придобива по-различни очертания. Преди 2008 година повечето европейски държави недоволстваха от офшорните зони и държавите тип „данъчен рай”, като наказваха жестоко всеки свой гражданин, който хванеха в „укриване на данъци”. Времената обаче се менят.
Последният и най-ярък пример за коренната промяна е Великобритания. През ноември миналата година британският парламент буквално нападна големи компании като Google, Starbucks и Amazon, че укриват данъци. А месец по-късно британският финансов министър Джордж Осъбрн обяви, че страната сваля корпоративния данък до 21%, което под нивото във Франция и Германия. Измина само още месец след това и британският корпоративен данък слезе до 6%, пише „Блумбърг”. И причината беше заради печалбата, която реализират британски компании посредством офшорни клонове – повече печалба, повече оборот за данъците.
Великобритания не е единственият пример в тази насока – Холандия, Ирландия, Белгия също предприемат подобна данъчна политика. Дори „данъчен цербер” като Германия охлаби хватката и вече позволява на свои граждани да си платят данъците върху скрити в офшорни зони приходи без наказателна такса.
Всъщност ситуацията е стигнала дотам, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вече изобщо не обръща внимание на офшорните зони. До 2006-2008 година ОИСР редовно изготвяше обширни доклади за „вредящата данъчна политика” на свои членове. След това обаче ОИСР спря с тези порицания – просто никой не им обръщаше внимание.
Коментари