В обществения дебат по отношение на промените в Закона за Сребърния фонд тези дни се включи и Европейската централна банка, която в своето становище дефинира два основни проблема, които биха произтекли, ако текстовете в закона не бъдат прецизирани.
Първият момент, на който ЕЦБ се спира е, че „инвестирането на значителни средства на Фонда на пазара на български държавни ценни книжа може да има някои последици за обема и доходността на българските държавни ценни книжа”.
Опасенията на ЕЦБ са, че участието на Сребърния фонд на пазара на ДЦК у нас, наравно с другите инвеститори, „може да изкриви доходностите там, така че те да не са изцяло пазарно определяни”.
Ако определени условия не бъдат спазени, изкривяване на пазара на държавни облигации може и да има наистина. ЕЦБ безспорно има право, но по-интересното е, че уроци по свободен пазар ни се дават от европейската институция, която в последната една година и особено в последните месеци оказа най-голямо влияние за непазарното определяне на лихвите по държавния дълг на страни като Испания, Италия, Португалия и други.
Първо, ЕЦБ пусна програма за изкупуване на държавни облигации, като непрекъснато се намесваше на свободния пазар, изкупувайки облигации на закъсалите държави членки, особено в случаите, в които инвеститорите панически ги разпродаваха.
Първоначално ЕЦБ купуваше основно гръцки облигации, за да се опита да успокои пазарите, които вече бяха поставили диагноза „фалит” за гръцката държава. Разбира се, размерът на тези покупки не беше толкова впечатляващ, тъй като Гърция все пак е малка периферна страна за еврозоната.
През втората половина на миналата година обаче, когато инвеститорите насочиха атаките си срещу испанския и италианския държавен дълг, на ЕЦБ се наложи да пусне още по-тежка „армия” в борбата с покачването на лихвите, които тези държави плащат на инвеститорите, за да инвестират в техния дълг.
В определени дни, единствено намесата на ЕЦБ на пазарите, удържа развитието на панически сценарии, при които нещата лесно можеха да излязат извън контрол и Испания, и Италия да тръгнат по пътя на Гърция.
Тази намеса на пазарите не се оказа достатъчна и само преди няколко месеца ЕЦБ реши да предприеме нови мерки, с които да ограничи ръста на лихвите за държавите в затруднение. Дългосрочните рефинансиращи операции на ЕЦБ, известни като LTRO, бяха активирани от ЕЦБ с основна цел, търговските банки в еврозоната да разполагат с неограничен, евтин, тригодишен ресурс, с който да купуват облигации на своите държави.
Естествено част от ресурса, който се изля в банките (над 1 трлн. евро) наистина достигна дълговите пазари и ги успокои поне временно, натискайки лихвите надолу и намалявайки дълговото бреме на всички проблемни държави. Някой има ли съмнение, че без ЕЦБ финансовите пазари отдавна щяха да са показали червен картон на някои правителства от еврозоната.
Двойният стандарт е очевиден, а ползите, смисълът и трайността на ефектите от действията на ЕЦБ са друга тема. Съоснователят на PIMCO, един от най-големите глобални фондове за инвестиции в облигации, Бил Грос наскоро нарече пазарът на испански ДЦК „изкуствено контролиран пазар”. Според него, „не можете да имате доверие на аукционите за ДЦК в Испания или където и да било другаде в Европа, тъй като те са функция на действията на местните банки”, щедро подпомагани с евтин и неограничен ресурс от ЕЦБ.
В своето становище за българския Сребърен фонд ЕЦБ поставя и въпроса за неравнопоставеността между различните инструменти, в които фондът би инвестирал, защото за българските ДЦК няма да се изисква инвестиционен кредитен рейтинг, докато от останалите държави-емитентки ще се изисква да имат такъв, за да бъдат закупени техни книжа от страна на фонда.
И тук се натъкваме на двойния стандарт на ЕЦБ.
Защо ЕЦБ не допуска България в еврозоната или в чакалнята за еврозоната ERM II вече толкова години, въпреки че нашата страна отговаря в много по-голяма степен на критериите за членство във „висшето финансово общество на Европа” от много от сегашните й членове, вкл. и водещите му членове, които например тотално погазват критериите за държавен дълг и бюджетен дефицит?
Къде е тук равнопоставеността и не възниква ли същия „въпрос за непряка дискриминация, който може да доведе до неоправдани ограничения на свободното движение на капитали”, за който говори ЕЦБ в становището си? Защото ако България беше член на еврозоната, нашите търговски банки щяха да имат достъп например до тригодишните неограничени кредити на централната банка при лихва от 1%, нямаше да им се налага да плащат високи лихви по депозитите, а кредитите за българския бизнес и граждани щяха да са значително по-евтини, съответно икономиката и потреблението ни биха били в доста по-добра форма от настоящата.
Нещо повече, в писмото си до финансовото министерство ЕЦБ изразява опасение, че инвестирането на средства от Сребърния фонд в родни ДЦК ще повлияе на изпълнението на критерия от Маастрихт (критериите за еврозоната), свързан с нивата на дългосрочните лихвени проценти.
ЕЦБ дава ли си сметка, че да говори за изпълнение на критериите от Маастрихт в момента е направо неприлично на фона на това, че дори Германия не спазва някои от тях (например за съотношението дълг/БВП, което трябва да бъде 60%), а какво остава за страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия, че и Франция, Белгия и т.н.?
Какво да кажем за критерия за съотношението бюджетен дефицит/БВП, което в редица членки на еврозоната през последните години е по-близо до двуцифрено число, отколкото до изискваните 3%.
А забравихме ли, че българските граждани още нямат свободен достъп до трудовите пазари в редица членки на съюза? Въобще двойните стандарти съпътстват ЕС и еврозоната още от самото им създаване и стават все по-модерна практика за тях.
Коментари