Хърватия иска още пари от ЕС, за да спре изтичането на мозъци


Хърватия иска още пари от ЕС, за да спре изтичането на мозъци
Снимка: iStock

6515

Европейските средства за научни изследвания трябва да бъдат разпределени извън "клуба на старците" от престижни институции в по-богати държави-членки, за да се ограничи изтичането на мозъци, изострящо неравенствата в целия блок, призова хърватски министър.

Блокът трябва да измисли "как наистина да подкрепи свободата на движение, но в същото време ... да няма някои държави, в които нямаме потенциал за иновации или растеж", каза Блаженка Дивяк, министър на науката и образованието.

Тя говори пред репортери в Загреб, тъй като нейната страна - последната, която се присъедини към Европейския съюз през 2013 г. - пое своя 6-месечен пост като ротационен председател на ЕС.

Наред с други по-нови и по-бедни членки на ЕС като Румъния и България, Хърватия се бори да запази своите млади и образовани у дома, като огромен брой се премества в по-заможни европейски столици заради по-високото заплащане.

Дивяк говори за разрив между новите и по-старите държави-членки, като каза, че Брюксел трябва да спре да се фокусира върху "клуба на старците, на което понякога сме свидетели в някои проекти, когато се състезаваме за пари от ЕС".

Фондовете за научни изследвания и иновации трябва "не само да отиват при тези, които имат престиж в момента", каза тя.

Далеч по-добре е да се изградят "разнородни" или разнообразни мрежи в цяла Европа, насърчаващи "екипи с различен произход, различни идеи", добави тя.

Хърватското правителство нарича масовата емиграция, която изпитва, "съществен" проблем за страната с население от 4,2 млн. души. Според Евростат 15% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в други държави-членки. Така Хърватия е на второ място в това отношение след Румъния.

До 300 000 хървати са заминали в чужбина от 2013 г. насам, изчисляват експертите. Правилата на ЕС за свобода на движение означават, че нейните граждани не са изправени пред почти никакви пречки, ако искат да отидат в някоя от държавите-членки за работа.

"Хърватия търпи загуба на населението, равна на загуба на малък град годишно", каза премиерът Андрей Пленкович пред репортери в сряда, когато представяше председателството на страната си в ЕС.

Повече от 2/3 от хърватите напускат поради икономически причини, докато вторичен двигател е разочарованието от широко разпространената корупция, показва проучване на Загребския университет.

Според демографските експерти малкото население на Хърватия е изложено на особено висок риск, тъй като ниската раждаемост също намалява работната сила.

Обезлюдяването достигна "ниво на класическо демографско унищожение", заяви хърватският демограф Стиепан Стерц пред AFP.

Още от Макроикономически поглед


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.84844
  • GBP
    1
    2.36055
  • JPY
    100
    1.22815
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички