Учени от Националното бюро по икономически изследвания на САЩ публикуваха мащабно изследване, което разкрива, че дълговете на частния сектор представляват значително по-голяма опасност за икономиката, отколкото тези на хазната.
Експертите от Кеймбридж анализират статистика за 14 страни за последните 138 години и достигат до извода, че набъбването на потребителските и корпоративни заеми неминуемо води до дефлация и криза, докато критичното ниво на дълга в държавния сектор единствено замразява ръста на брутния вътрешен продукт.
Днес кредитните портфейли на финансовите компании в развитите държави превишават няколко пъти БВП – тенденция, която не се е наблюдавала никога в историята. Бумът на потребителското кредитиране започва през 60-те години в САЩ, а през 70-те завладява и Европа.
В продължение на десетилетия тези страни не бяха претърпявали сериозни кризи, монетарната политика заглаждаше върховете и паденията на бизнес циклите, а сложни финансови инструменти позволяваха преразпределение и застраховане на рисковете.
От началото на новото хилядолетие обаче ситуацията се промени чрез вълна от сътресения, в повечето случаи предшествани от кредитен бум. Този сценарий се повтаря не веднъж. През 2008 г. в САЩ например дълговете на частния сектор превишаваха БВП с 310%. Съпоставимо ниво от 240% е регистрирано единствено през 1929 г., точно преди началото на Великата депресия.
Рецесиите, причинени от финансови кризи, обикновено са по-дълги и дълбоки, отколкото „регулярните” рецесии, плод на инвестиционни цикли. „Нормалните” рецесии понижават икономическия ръст с 0.5-0.7%, а банковите сътресения – с 1-1.5%.
До подобни изводи стига и друг професор от Кеймбридж, Кенет Рогоф, който в книгата си „Осем века финансово безрасъдство” отбелязва, че банковата криза в САЩ от 30-те години на миналия век е ударил БВП с 30%, а аналогична ситуация струваше на Аржентина 20% от БВП.
Днес в САЩ и Европа се развива същия сценарии, така добре познат на икономистите-историци. Те обаче предупреждават, че този път трусовете ще са много по-мощни, поради рекордните нива на дълга както в частния, така и в държавния сектор.
Коментари