След двукратно увеличение на акцизните ставки на тютюневите изделия за периода от 2008 година до момента, държавата събира едва 7% повече приходи от тютюневия бизнес, в сравнение с периода преди 2008. Това се равнява на 45% спад в обема на обложените цигари в продажба, сочи анализ на Индъстри Уоч на текущото състояние и бъдещите предизвикателствата пред пазара на тютюневи изделия.
Други изводи от анализа са: Увеличаването на теглото на специфичния акциз в цената оказа неравномерно влияние върху пазарните цени в различните сегменти. Влиянието от повишените акцизи беше пропорционално много по-силно върху по-евтините цигари, а ефектът върху по-скъпите цигари беше като цяло по-слаб.
Забраната за пушене вече дава ефект в свиване на продажбите с 3 до 4 процента, макар да е рано да се оценят трайните ефекти. В други страни от ЕС, в които е въведена подобна забрана, продажбите на цигари падат с 4-11%.
Средният ценови сегмент (4.50-5.00 лв.) заема 37% от общия пазар, а ниският сегмент формира 45%. Решенията на пазараните играчи в тeзи сегменти може имат значителен фискален ефект. В средния ценови сегмент всеки 10 стотинки понижение на крайната цена на цигарите водят до близо 5 стотинки на кутия по-ниски приходи в бюджета.
През 2012 г. цените на 24 от най-продаваните 30 асортимента остават непроменени спрямо 2011 г. Ценовата динамика е по-различна сред по-малко популярните асортиментенти, сред които има отделни случаи на агресивно намаление на крайната цена.
Акцизите върху цигарите се очаква да донесат около 6.1% от общите приходи в бюджета през 2013 г. или около 2.3% от брутния вътрешен продукт на България. Те са традиционно относително стабилен приходоизточник заради слабото влияние на текущата стопанска конюнктура върху потреблението и продажбите. Ето защо динамиката на този пазар пряко въздейства върху макроикономическата предвидимост.
Коментари