Централната власт все още има значително влияние върху местните политики, включително и поради нежеланието да даде повече правомощия на местните власти, а близостта до София няма еднопосочно влияние върху съседните области и не дава автоматично предимства.
Това показват резултатите от първото годишно изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Регионални профили: показатели за развитие 2012".
То представя социално-икономическото състояние и развитие на областите въз основа на 57 показатели, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, бизнес среда, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.
В основните си изводи от ИПИ посочват, че до 2008 година всички области отбелязват растеж, но богатите растат по-бързо от по-бедните, т.е. увеличава се разликата между тях и се оформя група от области, която значително изпреварва останалите. Това разделение се задълбочава, както през периода на подем, така и в периода на криза. Обхватът на областите с влошен социално-икономически профил или негативни тенденции е много по-широк, отколкото на тези с добър или подобряващ се.
Според данните, демографските процеси имат изключително силно влияние, в повечето случаи негативно, върху икономическото развитие на областите.
Друг важен извод е, че сигурността и качеството на околната среда повишават удовлетвореността от живота, докато работата, нивото на доходите и качеството на инфраструктурата водят до неудовлетвореност.
Въпреки продължителните негативни процеси в най-бедните области обаче, преобладаващата част от гражданите там са изключително ниско мобилни. Дори и ограничена по закон, местната политика може да окаже значително влияние върху условията за живот и бизнес на областно ниво, става ясно от изследването.
Някои от основите препоръки, които експертите дават са, че една политика не може да има едни и същи ефекти за всички области, т.е. необходима е значително по-висока степен на децентрализация на решенията. Необходима е реална финансова самостоятелност на общините, а за местните данъци парламентът да не определя ограничения – решението и отговорността да са изцяло в местните власти.
Според изследването общините трябва да получат дял от икономическия растеж – т.е. дял от приходите от възможно най-много данъци, особено такива, които са свързани с местната икономическа активност, например дял от приходите от данък печалба, ДДС, акцизи и т.н.
Приходните и разходните правомощия на общините да са балансирани, за да не зависят от държавния бюджет и да създават фискална несиметричност, както и правомощията на общините в сферата на икономическата и социалната политика да се повишат.
Коментари