Бразилия никога не е била толкова важна за Америка. А САЩ никога не са били от такова малко значение за Бразилия.
Списание "Икономист" излиза с интересен материал за отношението между двете страни, съобщава БГНЕС.
Не, че отношенията на двете страни са лоши. Напротив. Те са все по-сърдечни и продуктивни. Но САЩ най-после осъзнаха факта, че огромна и стабилна страна има не само на север, но и на юг от тях.
Още повече, че Бразилия е дом на разрастваща се и ненаситна потребителска средна класа, която засега предлага спасение на американския бизнес, сблъскващ се с редица трудности на замиращия вътрешен пазар.
Бразилия освен това не се нуждае от заеми, които обикновено се отпускат от световните финансови институции, дирижирани от Щатите. Нито пък е задължена на някого. САЩ отдавна не са неин водещ търговски партньор, след като мястото им бе заето от Китай още през 2009 г.
Следователно по-балансирани отношения биха били далеч по-ползотворни.
След като Барак Обама посети Рио де Жанейро през м.г., Америка вдигна митата на етанола и изработи гъвкава програма, с която облекчи визовия режим за бразилците. Президентът на Бразилия Дилма Русеф върна жеста тази седмица, като посети Вашингтон. Това, което тя ще поиска от Америка на преден план, е подкрепата за място в Съвета за сигурност на ООН. Великобритания вече я подкрепи и по време на визитата си в Бразилия Обама направи крачки в същата насока.
Но Бразилия едва ли ще получи пълна подкрепа, или поне в близкото бъдеще. Макар че геополитически тя не е трън в очите, нейните позиции по световните въпроси са неприемливи за Вашингтон.
Предходният държавен глава Луис Инасио Лула да Силва бе достатъчно гъвкав, за да бъде наречен от Обама "моя човек" и да стане "брат" на Фидел Кастро. През 2010 г. Лула си счупи врата от опити да посредничи заедно с Турция между Запада и Иран. Но в края на краищата изглеждаше глупаво, след като Ахмадинеджад не направи никакви отстъпки в замяна. Г-жа Русеф се отдръпна от стратегическото приятелство, но това бе достатъчно да се изгради представата, че Бразилия е непредвидима и наивна.
Обама несъмнено знае какво иска и със сигурност е наясно какво Бразилия цели с новата си грандиозна идея за външна политика. Това е в допълнение на обосновката за интервенция на ООН в делата на суверенна държава, попадащо в рубриката "Отговорност да защитаваш" с "отговорност, докато защитаваш", след като вече си влязъл. Но при положение, че Бразилия се държи сякаш не подкрепя подобни намеси, кога тя ще иска да влезе в сила въпросната отговорност? Дори част от най-опитните и наложили се наблюдатели в страната твърдят, че нямат никаква идея до каква промяна би довело това.
А на дневен ред за Америка несъмнено ще бъде не дипломацията, а търговията. Съдейки по броя на щатските инвеститори, които изникват в Сао Пауло ежеседмично, Обама ще трябва да чуе за растящите възможности в Бразилия. Но с най-надценената валута, от която и да е голяма икономика, бразилските производители ще поискат от правителството да запази вноса. Бразилия освен това даде да се разбере, че желае единствено дългосрочни инвестиции и се интересува само от чуждестранни бизнесмени, които са готови на всичко, за да продават в страната.
Ако Обама се опита и за момент да настоява за по-свободна търговия, ще получи наистина неприятен отговор. И Русеф, и финансовият й министър Гидо Мантега смятат купищата евтини пари, бълвани от Фед и ЕЦБ, за далеч по-лоша търговска деформация от бразилските бариери, които те така нежно наричат "предпазни мерки", а не "протекционизъм".
Бразилският завой към протекции всъщност се превръща във все по-голям проблем за собствената им икономика. Но това е тема за друг разговор. Факт е, че Обама има да извърви дълъг път, докато помогне на американските компании да пуснат корени в Бразилия. И той го знае добре.
Коментари