Изминалата година не бе сред най-спокойните за пазарите, а на анализаторите определено не им липсваше работа. Особено що се отнася до цената на петрола, чиито рекордни спадове донесоха някои позитиви за световната икономика, но и предизвикаха сериозни притеснения.
2015 година започна с 5-годишен спад на „черното злато“. Сорт „Брент“ се търгуваше за 54,44 долара за барел, а сорт West Texas Intermediate (WTI) - за 51,16 долара за барел. Суровият петрол загуби близо половината от своята стойност заради увеличаването на производството, забавения растеж на Китай, новите пазарни икономии. На този фон Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) заяви, че не е в състояние да защитава повече цените и че производството на шистов петрол трябва да бъде ограничено, тъй като ги подкопава. В края на януари експертите на ОПЕК смятаха, че по-надолу не може да се падне и стойността неминуемо ще започне да се повишава. Прогнозите им обаче не се сбъднаха.
Междувременно от Световната банка заявиха, че поевтиняването на петрола има благотворен ефект върху световната икономика, а потребителите отчитаха това най-вече по цените на горивата. Рекордните нива на американските петролни резерви пречеха стойността да се вдигне. „Резервоарите за съхранение на петрол в света са почти пълни и съвсем скоро няма да има къде да се съхранява суровината, което означава, че търсенето ще намалее и цената ще се срине до 20 долара за барел“, написа през март The Wall Street Journal.
Месец по-късно Саудитска Арабия увеличи добива си на суровината до рекордните 10,3 милион барела за ден в отговор на засиленото търсене от чуждестранни преработвателни компании. От своя страна Венецуела предложи план за овладяване на ситуацията - да се създаде нов сорт, получен от смесването на лек петрол от Алжир, Нигерия, Ангола, Оман с тежък от Венецуела, който ще е конкурентен на световния пазар. Това обаче така и не се случи.
През май от ОПЕК прогнозираха, че цените на „черното злато“ ще останат около 76 долара за барел през следващите 10 години, което бе наречено „оптимистичен сценарий“. Юли месец донесе положителна динамика и петролът тръгна леко нагоре. Анализаторите обаче вече се опасяваха, че цялостният спад за годината ще се окаже най-големият за последните четири десетилетия. А добивът и в САЩ, и в държавите от ОПЕК продължи да се увеличава.
Последва нов спад, а в началото на септември бяха изразени тревоги, че ниските цени могат да доведат до нова глобална рецесия. През ноември пък Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че стойността на петрола постепенно ще расте и ще достигне 80 долара за барел към 2020 година.
Само месец по-късно цената на суровия петрол на борсата в Ню Йорк падна под 35 долара за барел за първи път от 2009 г. насам, след като Иран повтори призива си за увеличаване на износа на суровината. Това доведе до нарастване на спекулациите, че държавите от ОПЕК ще усилят глобалното свръхпредлагане на "черното злато".
На 16 декември с решение, което се считаше за немислимо само допреди няколко месеца, лидерите на Конгреса на САЩ се съгласиха да вдигнат 40-годишната забрана върху износа на лек суров петрол. Историческото действие бе отражение на политическите и икономическите промени, предизвикани от бума в американската петролна сондажна индустрия през последните години. Междувременно рейтинговата агенция Moody's понижи със 17% прогнозата си за цените на петрола през 2016 година. Анализаторите ѝ очакват петролът сорт West Texas Intermediate (WTI) да се задържи на цени от 40 долара за барел.
На 21 декември петролът се срина до 11-годишно дъно. Фючърсите на „Брент“ загубиха почти 2% и слязоха до 36,17 долара за барел. Тези на американския лек суров петрол загубиха 33 цента и паднаха до 34,40 долара за барел. ОПЕК отказа да намали производството, за да може да задържи пазарен дял, докато това правят и Русия, и всички големи производителки в момента. Цената продължи да спада поради пренасищане от суровината в световен мащаб.
Ще бъдем ли свидетели на резки промени в цената на петрола през 2016-а? Предстои да разберем.
Злато
Разбира се, и през тази година наблюдавахме различни по магнитуд ръстове и спадове на цената на златото. Котировките на благородния метал обикновено се повишават в моменти на пазарна нестабилност, а увеличените лихви намаляват интереса към него, тъй като други активи като облигациите започват да осигуряват по-добра доходност.
В средата на годината златото удари 5- и половина годишно дъно, след като от Федералния резерв на САЩ заявиха, че икономиката и пазарът на труда продължават да се засилват. През ноември силата на долара доведе и до най-големия спад за последните 6 години. На 17 декември Фед взе очаквано решение да повиши основния лихвен процент от 0-0,25% до 0,25-0,5%. Мярката предизвика 5-месечно дъно за златото, но в дните преди празниците металът се посъвзе и записа печалби.
Коментари