Ветото на президента няма да има икономически последствия, тъй като законът спокойно може да бъде приет при ново прегласуване. Единствената разлика е, че този път ще са нужни 121 гласа за приемането му. Притесненията на депутатите, че това забавяне ще забави отпускането на социални помощи и издължаването с бизнеса с още един месец не е основателно. Самият закон за изменение и допълнение е приет на второ четене в парламента на 2 август и понеже не е приет с обратна сила, т.е. от 1 август, това значи, че тези плащания така или иначе ще влязат в сила по-късно. Ако пък депутатите са толкова притеснени, може да се свика извънредна сесия, каквито новини се появиха, и законът да се приеме бързо.
По отношение на социалните плащания продължава да има сериозни неясноти и разминавания. Бюджетът за 2013 година на Програма 8 Интеграция на хора с уврежвания на МТСП е с 4 млн. лв. по-малък в сравнение с предходната година, което не съответства на твърденията на Министерството на финансите (МФ), че парите там ще стигнат за 9, а не за 12 месеца. На всичкото отгоре исканата сума е 40 млн. лв. - 10 пъти над намалението. Защо? Същото се отнася за ваучерите за храна - през 2013 година те са с 20 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната година, а се иска сума от 40 млн. лв. Защо?
Идеята за попълване на фискалния резерв, като се поема нов дълг, е абсурдна. Резервите се трупат в резултат на превишение на приходи над разходи, които след това се използват, за да не се взема дълг. Има резон да се поеме нов дълг, за да се посрещнат ликвидните нужди за плащане по ДЦК през февруари в размер на 453 млн. лева. Това обаче не е попълване на резерва, а е рефинансиране на този дълг. Въпреки че има логика в подобни действия, с които да се избегнат проблемите с директните плащания на единица площ от началото на тази година, този аргумент беше представен между другото близо месец след първоначалната новина за актуализацията. Това поражда въпросът "дали наистина има такава нужда или падежът се използва като предтекст за поемане на нов дълг".
Липсата на яснота, разминаването в данните, неубедителните аргументи са силно притеснителни. Още по-притеснително е, че с всеки изминал ден аргументите на Министерството на финансите се увеличават. Изглежда все едно те са си решили колко да е дефицитът и дългът и всеки ден намират нови аргументи, за да защитят позицията си. Този подход е далеч от провеждането на благоразумна политика.
Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика
Коментари