Последните няколко седмици загатнаха какво може да се случи, когато Федералният резерв започне да намалява параметрите на политиката си на свръх облекчения. Могат да се очакват сътресения на финансовите пазари, особено при активите, които се придвижиха над нормалните и разумни оценки.
Завръщането към нормалното в крайна сметка предполага възвращаемост на 10-годишните правителствени облигации от 4 или повече процента. Всичко това няма да се случи изведнъж, но сме се насочили натам. Има да се извърви още дълъг път, тъй като сегашната възвращаемост е около 2.2%. Този преход ще отбележи възстановяването на културата на собствения капитал и охлаждането на продължителната любовна афера на инвеститорите с облигациите.
Заради тази перспектива, пазарите са чувствителни дори към най-малкия знак, че председателят на ФЕД Бен Бернанке може да бъде принуден от колегите си от Федералната комисия по отворените пазари да намали мащаба на количествените облекчения. Тази нервност се отразява на цените на активите в целия матуритетен спектър, а не само в краткосрочния край на паричния пазар, както би могло да се очаква.
За тези от нас, които обръщаха внимание на събитията през 1994г., всичко изглежда доста познато. Председателят Алън Грийнспан беше пределно ясен, че ФЕД ще започне да вдига лихвения процент. Въпреки това новината сякаш дойде като шок. Когато ФЕД предприе хода си, от мащаба на разпродажба на австралийски облигации човек би помислил, че е избухнала инфлационна паника или, че ФЕД е загубил кредитното си доверие, но всъщност много хора просто бяха инвестирали сериозно в австралийски, европейски и други облигации на развитите пазари, за да се възползват от предимството на спреда в доходността на американските облигации.
През последните години търсенето на доходност се разпространява все по-нашироко и надълбоко. Отклонението от нормалните оценки, което се получи като резултат, бе усилено от смяната на фокуса на пенсионните фондове от акции към модерните облигации, както и от ехото на ефекта на световната финансова криза от 2008 и 2009г. Изглежда неизбежно да се повтори някаква версия на шока от 1994г.
Много от властимащите биха ви отегчили до безкрайност с това, което били научили от предишните грешки, с тяхното разбиране на опасностите на най- високо ниво, с подобрените си комуникационни умения и т.н. Този път, казват те, когато ФЕД направи своя ход за оттегляне на паричните стимули, последствията ще бъдат пренебрежими. Последните няколко седмици обаче говорят за друго.
Високодоходните комплексни общински облигации и облигациите на развиващите се пазари е вероятно да пострадат много повече от съкровищните облигации, когато моментът настъпи. Същото вероятно важи и за златото. Вероятно тогава недолюбваните периферни европейски облигации ще се окажат много по- добри за притежаване, заедно, разбира се, с различните разумно оценявани пазари на акции.
При Бернанке ФЕД е много по-зает с насочването на очакванията на инвеститорите, отколкото някога е бил при Грийнспан. Бернанке се стреми към прозрачност, докато Грийнспан се гордееше точно с обратното, но в това вероятно няма голяма разлика. Последните няколко седмици показаха, че тази прозрачност не означава яснота. ФЕД може да говори за намаляването на количествените облекчения колкото си иска, но не може да промени основните закони на икономиката и оценяването.
Увеличаването на доходността на бенчмарка до 4% би отговаряло на нормалното, дори ако очакванията за инфлация останат добре контролирани. Но те може и да не останат. Ако инфлационните очаквания се повишат, би имало по-големи премии. Какво значение би имало това? Нека видим какво ще се случи с кошницата от висококачествени големи нефинансови корпоративни облигации, които според много инвеститори в облигации представляват по- добър бенчмарк, отколкото този на правителствените облигации, когато ФЕД престане да бъде толкова щедър.
Отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД
Коментари