Бизнесът в България не проявява интерес към наемане на висококвалифицирани служители, граждани на трети държави.
Това стана ясно днес в Пловдив по време на експертна среща за съобщаване на междинни резултати по проек „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен Централен район за интеграция на граждани от трети страни”.
От миналата година, когато в страната бе въведена единната европейска работна виза – „синя карта”, са издадени само 7 подобни документа.
Синята карта на ЕС за достъп на чуждестранни висококвалифицирани работници е по подобие на зелената карта, издавана от САЩ, обясни експертът по проекта Мариана Христова.
Като предложение към държавните институции, домакините на експертната среща дадоха пример с липсата на лични лекари в 22 населени места в Пловдивска област. Щом няма български специалисти, които да заемат тези места, може да се потърсят медици от страните извън ЕС. По този начин в момента Великобритания е осигурила медицинско обслужване в свои отдалечени региони, разказаха от Европейския колеж.
Основно икономическите имигранти са във фокуса на изследванията по проекта „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен Централен район за интеграция на граждани от трети страни”. Това са граждани на трети страни – държави извън ЕС, които се заселват в България, за да работят, да правят бизнес или да купуват недвижими имоти, подчерта проф. Кръстьо Петков.
Той съобщи, че през 2011 г. в Пловдивска област са пребивавали 2004 чужденци от страни, които не са част от Общността. Основната част от тези лица са членове на семействата на български граждани, лица с придобита виза тип „Д” за развиване на бизнес или търговски представители на фирми от трети страни.
Миналата година са издадени 13 трудови визи за областта – на 12 спортисти и 1 преподавател. През първото тримесечие на 2012 г. такова разрешение е получил само 1 чужденец – отново спортист, състезаващ се за отбор в района.
Далеч по-значимо е присъствието в бизнеса на имигрантите чрез собствените им фирми.
В Пловдивска област има 1664 граждани на трети страни, които са регистрирали фирми в региона от началото на 1992 г. до март 2012 г. Това са юридически лица, пререгистрирани до края на миналата година в Търговския регистър, както изискваше законът, уточни проф. Петков.
По този начин са отпаднали предприятията, които никога не са извършвали или вече са преустановили дейност – направена им е служебна дерегистрация.
Най-много са турските граждани с фирми в Пловдивска област – 822 лица, като компаниите са три пъти по-малко от броя на лицата съдружници. Предметът на дейност е много широк – от преработка на суровини, метали, търговия, туризъм, ресторантьорство, до шивашка промишленост – облекло и текстил, показват резултатите от изследването.
189 руски граждани са регистрирали фирмите си само в съдружия – с български, украински или съвместно с други руски граждани. Занимават се с търговия, транспортни и туристически услуги, имат агенции за недвижими имоти.
Армения е родната страна на 134 граждани с регистрирани бизнес начинания в Пловдивско. В повечето случаи те нямат дейност, но за сметка на това включват много съдружници – 6 от фирмите имат по 11 партньори арменци, като част от тях нямат назначено нито едно осигурено лице.
От индийските поданици 18 се занимават с в шивашката и текстилна промишленост и с търговия – при това без изключение всички работят успешно. 21 китайски предприемачи имат бизнес в областта. Част от тях вече са със статут на постоянно пребиваващи, други имат българско гражданство и се занимават с търговия. Половината от китайските фирми са с персонал 10-16 човека, за които внасят всички изискуеми осигуровки.
Общият брой на регистрираните фирми на лица от трети страни е малко под 500 юридически лица – основно ООД.
По официални данни към месец март т. г. те осигуряват работа на около 2000 души. Половината от тези дружества обаче нямат нито един служител със съответните осигуровки. Това не означава, че не развиват дейност, просто не наемат персонал и използват България като депо за бизнес, който реално се развива на територията на друга държава, обясни проф. Петков - научен ръководител на проекта.
Той допълни, че най-големият работодател имигрант в Пловдивска област в момента осигурява заетост на 118 души. Доста по-различна е била картината в периода 2008 - началото на 2009 г. Но сега кризата е засегнала сериозно и бизнеса на имигрантите. В момента в процедура по несъстоятелност са обявени две фирми, които са давали работа съответно на 460 и 240 души.
Масово преди кризата повечето чужденци предприемачи са осигурявали заетост на минимум 10 и максимум 40 човека. Това е основата на малкия бизнес, коментира проф. Петков. Днес са единици компаниите, които са запазили броя на персонала си. Масово екипите са свити до 1-2 или най-много трима служители.
В съответните институции в областта има ограничено количество данни за обучението на децата на имигрантите от трети страни, обясниха от Европейския колеж.
Коментари