В България разходите за работодателя при уволнение (като обезщетение , представляващо определен брой месечни заплати) са много по-ниски от тези в Западна Европа.
Това показва проучване на европейската мрежа от правни офиси на Делойт сред 25 държави, относно режима и практическите аспекти на уволнението в Европа (International Dismissal Survey).
Сходни на харчовете в нашата страна са разходите в Унгария, Румъния и Словения.
Проучването разкрива наличието както на прилики, така и на съществени разлики в законодателствата на европейските държави. Българското законодателство стои по-близо до правната уредба в държавите от Централна и Източна Европа, където работодателите са обвързани от повече и по-формални правила, за разлика от по-свободния режим в западноевропейските държави.
Най-често при уволнение в нашата страна работодателят заплаща между 1 и 6 работни заплати, коментира Стамен Янев, старши мениджър Правни услуги в Делойт България.
По показател „разходи“ страната ни се доближава до държавите от Централна и Източна Европа, където освобождаването на служител струва около 2.5 пъти по-малко в сравнение със Западна Европа. Това, разбира се, може да бъде обяснено с разликата в икономическото развитие в тези региони и преживените трансформации в последните две десетилетия.“
Според проучването "най-скъпите" държави са Италия (повече от 30 заплати), Белгия (до около 25 заплати), Испания (до около 20 заплати), Норвегия (до около 12 заплати).
България, подобно на Чехия и Словакия, прилага много стриктен подход по отношение на мотивирането на уволнението. Работодателят е обвързан от точно регламентирани в Кодекса на труда основания за уволнение. Този подход се отличава съществено от законодателните решения в повечето държави, участващи в проучването. Въпреки че във всички европейски държави работодателите са задължени да мотивират уволнението (с някои особености в Белгия), подходът най-често е чрез общо очертаване на основанията за това.
Според Екатерина Сулева, мениджър Правни услуги в Делойт, е интересно да се разгледат правилата в Белгия, които предоставят една гъвкавост за бизнеса чрез възможността за уволнение без посочване на основание за това, както и без изискване за спазване на формални процедури.
В България предизвестието за прекратяване е задължителен реквизит на трудовия договор и е еднакво за работодателя и за работника/служителя. То се уговаря между страните в законово определените граници от 30 дни до 3 месеца (с изключение на срочните трудови договори, при които е фиксирано на 3 месеца или до края на срочния договор). Проучването показва, че тази продължителност е в границите на средното за Европа.
Екатерина Сулева отбелязва една съществена разлика между българското законодателство и това в повечето европейски държави, в които продължителността на трудовото правоотношение се отчита като фактор при определянето на срока на предизвестието за уволнение.
Българското законодателство предвижда защитни правила по отношение на определени категории работници и служители. Най-сериозна защита получават бременните служителки (които могат да бъдат уволнени само на определени основания) и служителите в отпуск поради бременност, раждане и осиновяване (които могат да бъдат уволнени само поради закриване на предприятието).
Коментари