Паричните преводи от трудовата миграция продължават да бъдат важен двигател на вътрешно търсене в България.
Това става ясно от анализ на икономистите на БАН.
Българските емигранти продължават да изпращат пари у дома, въпреки кризата в Европа и САЩ и общия спад на икономическата активност и заетостта. Тези пари са основен доход за редица домакинства и допълнително финансиране на икономиката като цяло.
Факт е, че преводите са подобрили условията на живот на много семейства, но заедно с това имат ограничена роля в устойчивото развитие на икономиката и създаването на работни места, отбелязват експертите.
Освен това, намаляването на обема им заради кризата ще понижи стандарта на живот на много домакинства и ще предизвика допълнителни затруднения с негативен ефект върху макроикономическите показатели като цяло, предупреждават икономистите.
Преводите от чужбина имат все по-голямо значение не само у нас, но и в редица страни на Югоизточна Европа, заяви проф. д-р Искра Христова-Балканска по време на Международната конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България, организирана от Института за икономически изследвания при БАН.
Според нея в Молдова и Албания, например, те са около 40% от БВП, като по-голямата част се изразходват за дрехи и храна, 10% – за образование и спестявания и само 5 на сто за инвестиции или за подпомагане на частния бизнес.
В България парични преводи от емигрантите се използват основно за закупуване на недвижими имоти, отчитани като преки чуждестранни инвестиции, подчерта проф. Христова-Балканска.
По думите й, освен, че допринасят за икономическия растеж, по-високи доходи на част от населението и заетостта, те имат и някои отрицателни ефекти върху икономиката.
От една страна, притокът на свежи пари от емигранти намалява стимулите за търсене на работа, а от друга – увеличените разходи за потребление оказват натиск върху цените на вътрешния пазар, обезценяване на местните стоки и услуги и ръст на инфлацията.
Паричните трансфери могат да компенсират временни финансови липси, но съвсем не могат да подменят загубите от изтичането на високо квалифицирани кадри, стана ясно още по време на конференцията.
Според експертите значителното изтичане на мозъци от България се дължи основно на икономическите фактори, като например липсата на перспективи пред младите хора за кариера.
Същата тенденция се наблюдава в Македония и Албания. За 15 години общият брой на емигрантите са 447 хил. или 21.9% от населението на Македония, като преобладаващата част са високо образовани и активни на пазара на труда младежи на възраст между 25 и 29 години.
Коментари