Над 80% от българските работодатели нямат висше. Те са или със средно или дори по-ниско образование.
Това съобщи във Варна доц. Серафим Петров, старши експерт в Българска стопанска камара, предаде радио Фокус.
Той изнесе данни от изследване, което буди сериозни притеснения.
В страната ни има около 300 000 активно действащи фирми. 80% от техните собственици са с ниско образование. Притеснително е защото те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари, заяви доц. Петров.
По думите му българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече от самия него.
Многократно са били водени разговори с представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им. И в повечето случаи получаваме като отговор единствено мълчание – не само, че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос, категоричен бе експертът от стопанската камара.
Наред с това обаче Серафим Петров посочи и още една негативна тенденция – липсата на желание от страна на студентите да се образоват. Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити и въобще да им липсва мотивация да се образоват.
Работодателите искат студентите да заплащат стажовете си при тях. Макар и да звучи невероятно много от българските работодатели са съгласни да взимат на стаж студенти, само ако те са си платили за това.
Колкото и да ви е странно собствениците на фирми искат студентите да им плащат, за това, че ще им работят, заяви експертът.
Това е и една от причините младите хора да изпитват такова сериозно затруднение с намирането на работа, след като завършат висшето си образование.
Петров заяви, че в България вече се превърнаха в нарицателни т.нар. изисквания за кандидатите. Редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни на 100%, като даде за пример обяви, в които се изисква хората да владеят по два чужди езика – перфектно, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и възрастта да не надхвърля 25-26 години.
Именно това е и една от причините младите да търсят препитание и поле за изява именно в чужбина.
Според специалиста обаче вече отмина масовото емигриране на младите специалисти в ЕС поради факта, че кризата е застигнала и Запада, поради което намирането на работа в чужбина се оказва не лека задача.
Серафим Петров добави, че поне 50 негови студенти са се завърнали от чужбина, поради това, че са останали разочаровани от работата там и условията, които са им предложили. Тази бройка обаче не е много голяма и все още в страната на дневен ред стои проблемът с изтичането на кадри от сферата на здравеопазването например.
Той заяви, че със „Сините карти” много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но този интерес е породен единствено от това, че след като са получили веднъж документа могат да заминат, в която и да е държава на ЕС.
Ние ще сме трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на съюза, категоричен бе специалистът.
По отношение на изтичането на здравни кадри в чужбина Петров заяви, че има проявен интерес от страна на лекари и здравни специалисти от Молдова, тъй като много от тях знаят български език и лесно биха могли да свикнат с работата в страната ни.
Той посочи, че е необходима реформа, както в образователния така и в целия бизнес сектор, за да могат младите хора и квалифицирани специалисти да останат да работят в България.
Коментари