Икономическият растеж в България ще остане стабилен. Брутният вътрешен продукт (БВП) ще се увеличи с 3.7% през 2018 г. и с 3.5% през 2019 г. благодарение на силното вътрешно търсене. Това сочи междинната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Инфлацията у нас се очаква да се покачи до 1.4% през 2018 и 1.5% през 2019 в резултат на увеличеното търсене и ръста на доходите.
Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2.4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2.3% и 2%, съобщиха от ЕК.
Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви, че икономиката на Европа започва 2018 г. в много добро състояние. „В еврозоната не са отбелязвани такива темпове на растеж още от периода преди началото на финансовата криза. Безработицата и дефицитите продължават да намаляват, а нарастването на инвестициите най-сетне става в значим мащаб. Икономическият растеж е също така по- балансиран, отколкото беше преди едно десетилетие, и ако приложим подходящи структурни реформи и отговорни фискални политики, той може да бъде и по-траен. Тази възможност за извършване на реформи няма да продължи дълго време - сега е моментът да вземем необходимите амбициозни решения за укрепване на Икономическия и паричен съюз”, коментира Московиси.
Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2,4 % надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2,2 % в еврозоната и 2,3 % в ЕС.
Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2,1 % на 2,3 % за текущата година и от 1,9 % на 2,0 % за 2019 г. Причините са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, а икономическите нагласи са особено положителни, така и по-голямото от очакваното активизиране на икономическата дейност и търговията в световен мащаб.
Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1,5 %. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1,6 %.
Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики.
Предвид текущите преговори относно условията на напускане на ЕС от Обединеното кралство, нашите прогнози за 2019 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и няма връзка с текущите преговори в рамките на процедурата по член 50, уточняват от ЕК.
Коментари