От малките и средни фирми често се изисква да предоставят прекалено детайлна информация и да се ориентират на сложния пазар, а някои от тях са неконкурентноспособни на американския пазар. Това каза по време на днешния парламентарен контрол вицепремиерът Меглена Кунева в отговор на въпроса на депутата Георги Божинов от БСП лява България относно анализа на рисковете, ползите и въздействието върху малкия и средния бизнес в България от подписването на споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между САЩ и ЕС.
Основни пречки пред участието на малките и средни предприятия е трудността да се свържат в каналите за търговия и за стандартите за качество, особено когато се различават от това на ЕС, продължи тя. Според нея друг проблем е липсата на закрила при патентните на ЕС и САЩ, но трудностите не произлизат от правителствената политика. Вицепремиерът посочи, че очакваните положителни промени след подписване на споразумението са повишаване на качеството на предоставяните продукти и услуги и намаляване на разходите.
Кунева изтъкна, че ползите за малките и средни предприятия от ТТИП са 24, но не се спря конкретно на тях и не ги изреди.
За ГМО продуктите в това споразумение тя напомни, че ЕП е отхвърлила предложението за тяхното ограничаване. Като страна-членка ние имаме мнение по този въпрос, посочи Кунева. Дали ще можем да го обърнем, дали някои от страните- членки могат да формират достатъчно критична маса, за да се промени това, не мога да поема отговорност, каза тя. И се съгласи, че трябва да се говори повече за ТПТИ, да има прозрачност при преговорите.
ТТИП предизвика оживени дискусии и протести в много държави от ЕС. Мнозина се опасяват, че тъй като то предполага занижение или премахване на редица регулации и стандарти, това ще предизвика заливане на европейските пазари с некачествени американски стоки. Притеснения буди и механизмът за арбитражите, който позволява на корпорации да съдят държави, ако условията за бизнес в тях не са им изгодни.
Коментари