В България: хем работят, хем са бедни


В България: хем работят, хем са бедни
Снимка: iStock

6596

В България има все повече хора, които работят, но въпреки това са бедни. Проблемът е най-сериозен в Северозападна България, докато в София работещи бедни почти няма, пише Deutsche Welle.

Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите, сочат данните на Евростат. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността.

По данни на Световната банка, преди 10 години този дял е обхващал 8% от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства. Оттогава в България не се е променило нищо съществено - делът на работещите бедни дори е нараснал до 12%.

Адриан Николов от Института за пазарна икономика отбелязва, че делът на заетите хора между 20 и 64 г. в България - 72,4% вече е по-голям от този в далеч по-развити и богати държави като Люксембург, Белгия, Франция, Испания и Италия. Но защо по-високата заетост не води и до по-адекватни доходи?

На този въпрос може да се отговори след анализ на онези 380 000 работещи български граждани, които живеят в трайна оскъдица: по възраст, образование, професия, размер на домакинствата и местожителство. Оттам нататък вече става ясно, че работещият беден българин най-често е част от 4-5-членно домакинство, което включва един безработен и двама или трима души, зависещи от единствения доход в семейството – деца и/или много възрастни хора.

Аномалии в образователната система и на пазара на труда

"Наличието на твърде много зле платени работни места е сред основните фактори за тази неблагоприятна ситуация: 1/3 от работещите бедни живеят в четири или петчленни домакинства и упражняват най-ниско платените професии, които не изискват квалификация - в селското стопанство, строителството, мините и сметосъбирането.

Шансовете за попадане под линията на бедността (през 2017 г. тя е 330 лева на член от семейството – б.а.) са най-малки в случаите на тричленно домакинство с двама заети. Многочленните богати семейства са огромна рядкост за България в сравнение с повечето от останалите страни-членки на ЕС", посочва Николов.

Експертът обяснява и защо е толкова висок процентът на хората с професионална квалификация и дори с висше образование, които работят, но въпреки това са бедни: този ефект се дължи на аномалиите в образователната система и в регионалните пазари на труда.

"Университетите и професионалните училища често не предлагат адекватни учебни планове и програми, съобразени с нуждите на местния бизнес, така че завършващите младежи нерядко остават без постоянна работа. Така например в Плевен има излишък от хора, завършващи местното голямо училище по хотелиерство и ресторантьорство, но районът не разполага с големи туристически обекти. В същото време Бургас, който е голяма туристическа дестинация, обучава прекалено много кадри за селското стопанство".

Николов добавя, че националната статистика продължава да има системен проблем при оценката на заетостта и доходите на хората от ромското малцинство и често не ги включва в своите извадки. А това в значителна степен изкривява картината на бедността в страната, тъй като 100 000 души - или над 1/4 от работещите на трудов договор бедни - са именно роми.

Българите вече харчат по-малко за храна

Голяма роля за структурата на бедността в България играе нарастващото неравенство в доходите между хората, съставляващи 1/5 от най-богатите и най-бедните слоеве в страната, твърди Адриан Николов. Сега тази разлика е около 7 пъти, докато в скандинавските страни-членки на ЕС тя е около 3 пъти.

Още по-драстични са вътрешните различия по отношение на равнищата на бедност по общини, области и региони. В област Монтана 46% от заетите попадат в категорията на работещите бедни. Със сходни показатели са областите Видин, Враца и Сливен. В столицата само 8,8 на сто от заетите са бедни по стандартите на Евростат.

Новото изследване регистрира и една положителна констатация за България: намалява броят на домакинствата, живеещи в бедност, а за абсолютна бедност в страната вече не може да се говори. Намалява и делът на младежите между 18 и 25 години, които не правят нищо - той е спаднал от 25% до 20%. По този показател допреди 1-2 години България бе рекордьор в Евросъюза, а днес с по-лоши параметри от нея са Италия, Гърция и Малта.

Адриан Николов посочва и, че за храна и напитки българските домакинства вече изразходват по-нисък процент от доходите си - 28% от семейния бюджет на фона на 48 на сто през 80-те години в НРБ. "Българските граждани се стремят да отделят все по-голяма част от доходите си за активен отдих и развлечения", отбелязва икономистът.

Още от Макроикономически поглед


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.79319
  • GBP
    1
    2.32712
  • JPY
    100
    1.13487
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички