На 3 март България отбелязва националния си празник. Знаем ли обаче всичко за този така важен ден?
Любопитен факт е например, че Санстефанският договор всъщност е подписан на 19 февруари - това е 3 март по нов стил, а подписването на пакта е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър Втори, възкачил се на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписал декрета за отмяна на крепостното право. По тази причина, а не заради заслугите си към България, той става известен у нас като Цар Освободител.
Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, пък се е наричал вр. Свети Никола и е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка Шипка.
С Шипка е свързан и още един малко известен факт, свързан с това в каква посока да гледа лъвът на паметника. Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Румънското правителство обаче протестирало: "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!". Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но едновременно реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.
Заради международния натиск политиците ни се прекланят и свалят лъва от върха на паметника, "поставят" го на козирката над главния вход от северната страна, обърнат на запад. Дошла обаче мълниеносна реакция от Сърбия. Сръбският посланик дори връчил официална нота. "Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни". И така, пак се събрал Министерският съвет, и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите.
Коментари