На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. вмчк. Димитрий Мироточиви (Димитровден).
Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, като по това време баща му е градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито проповядва и прославя християнската вяра. Заради това си навлича гнева на император Галерий, който го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит.
Той е убит с копие по време на молитва от войници, които нахлуват в килията му преди да бъде осъден. Тогава християнската църква го провъзгласява за светец и мъченик на вярата и светец, а за жителите на Солун той се превръща в покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия и Македония.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на града. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят. Почитта към великомъченик Димитрий Солунски е разпространена по целия Балкански полуостров и особено на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи.
В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
В народния календар честването на Свети Димитър се приема като повратна точка в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято" – гласи българска поговорка. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Ако в нощта срещу Димитровден има пълнолуние, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Освен това се вярва, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската. По това време на годината започват годежи и сватби. На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
Името на св. Димитър се свързва и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край. През пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч, византийският император подписал мирен договор и признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.
Димитровден е приет също и като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Димитрия, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Диян/а, Диан/a.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коментари