Отлагането на влизането на България в еврозоната т.е. приемането на еврото от 1 януари, 2024 година, се превърна в сигнал за политически атаки срещу "Продължаваме промяната" и Демократична България, които в коалиция са най-вероятните победители на следващите предсрочни парламентарни избори (на 2 април, 2023 година). Това разви като теза икономистът Евгений Кънев, който има докторска степен по икономика.
ОЩЕ по темата: Eврото се отлага: България няма да го приеме от 1 януари 2024 година
В своя публикация в личния си профил във Фейсбук Кънев посочва как точно се заглушава истинската причина вече официално да изоставаме с еврото, а именно – блокиране на няколко ключови закона. Вероятно той визира промени в Кодекса за застраховането: "Продадоха мача": ДБ обвини 5 партии, че блокират влизането в Еврозоната
ОЩЕ по темата: Проектозаконът за еврото в България - експерти посочват пропуски
Мантрата на ГЕРБ за еврото
Асен Василев "чудовищно помпал инфлацията". "Че невижданата като размер компенсация на доходите, заслуга на ПП - най-вече пенсии, МРЗ и социални плащания - има отношение към размера на инфлацията за миналата година е безспорно. А как да оцелеят милиони българи при тази инфлация", пита Кънев. И добавя – защо има само такъв прочит за инфлацията? Защо да не кажем, че компенсациите всъщност попречиха на вече високата инфлация по бързо да спадне? Ясно е, че инфлацията дойде отвън, заради войната в Украйна, категоричен е експертът.
Кънев обръща внимание и на друго – как Николай Василев, бившият министър на няколко позиции по времето на Симеон Сакскобургготски, критикува правителството на Кирил Петков за доходната политика "и му се привидяха някакви дефицити и дългове (България чудесно покрива и двата критерия за еврозоната за 2022)". А сутринта, пред bTV, Костадин Костадинов също атакува еврото в стил "продадохме българския суверентитет".
Кога можем да приемем еврото?
Според Владимир Сиркаров, реалистичната дата еврото да стане и българската валута е 1 януари, 2026 година. "Тази дата е най-оптимистичният сценарий с оглед на процедурите по присъединяване, на макроикономическата картина и на перспективите пред управлението на публичните финанси", каза той пред БНТ.
Сиркаров смята, че България не изпълнява изискването за инфлацията (не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки на еврозоната с най-ниска инфлация). "Паралелите с Хърватия, която влезе без да изпълнява този критерии, не са толкова коректни. Причината е, че разминаването на инфлацията в България е много по-голямо, в сравнение с това при Хърватия. Следователно компромисът за България трябва да е много по-голям и съответно доста по-малко вероятен", обясни той. А Евгений Кънев беше по-картинен: "... за Трактора, КТБ приятели, магнитни финансисти и възрожденски куку референдуми - може би не биха (направили компромис)".
Сиркаров предупреждава и, че през 2023 година може да има проблеми и по още два критерия – бюджетния дефицит (3% от БВП) и дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации да не надвишава 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация). Той се опасява, че политическият популизъм със сигурност ще вдигне бюджетният ни дефицит над 3%. Пълната позиция – ТУК!
ОЩЕ по темата: Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?
Коментари