Рецесията в САЩ ли е най-доброто, което може да се случи на развиващите се икономики?


Рецесията в САЩ ли е най-доброто, което може да се случи на развиващите се икономики?
Снимка: iStock

3453

"Рецесия в САЩ сега!" не изглежда като най-очевидното желание в развиващите се икономики. И все пак е вярно, че една рецесия в Америка е може би това, което е нужно, за да се намери начин за надежден спад на лихвените проценти в САЩ и за отслабване на долара, пише за Financial Times Дейвид Любин, ръководител за развиващите се пазари в Citigroup.

И това евентуално разхлабване на паричните условия в САЩ ще бъде от полза за развиващите се икономики. Неотдавнашното затягане на тези условия доведе до някои доста тежки последици за тях. Подкопа достъпа им до международните капиталови пазари; дестабилизира валутите им, като отдалечи ценовата стабилност дори от най-умелите централни банки и повиши риска от дефолти по дълга им, особено за страните с ниски доходи. Поредно агресивно повишаване на лихвата от Федералния резерв на САЩ

Идеята, че капиталовите потоци ще се върнат към развиващите се пазари след рецесия в САЩ, има причина и известна история зад себе си. Това е началото на 90-те години и периодът след световната финансова криза през 2008 г.

Рецесиите в САЩ от 1990 и 2007 г. продължиха съответно 8 и 18 месеца. И двете позволиха голямо разхлабване на паричните условия в САЩ, което помогна за насочване на капитали към развиващите се икономики след период на избягване на риска, не по-различен от този, през който преминаваме сега.

Към 1992 г., например международните капиталови пазари предоставяха нетно кредитиране на развиващите се икономики в размер на около 1% от БВП след почти 10 години отнемане на пари от тях. До 2010 г. то се повиши до 2% от БВП, след 2 празни години заради фалита на Lehman Brothers и последиците от него.

Важно е да се каже, че и двата периода завършиха зле: нарастването на капиталовите потоци в началото на 90-те години рязко спря с Мексиканската криза в края на 1994 г. А бумът при капиталовите потоци след финансовата криза завърши с редица сътресения: силен спад на цените на активите в края на 2011 г. и монетарното затягане на Фед през пролетта на 2013 г., което доведе до пазарен смут. "Неразумен хазарт": Фед може да вкара света в дълбока криза

Също така тези два "периода на бум" в капиталовите потоци към развиващите се страни не бяха единствено резултат от разхлабването на финансовите условия в САЩ, тъй като бяха налице и други фактори.

Подобно разхлабване се явява външен фактор за капиталовите потоци: инвеститорите търсят по-високата доходност на развиващите се страни, когато лихвите в САЩ са ниски и стойността на долара намалява. Водещ банкер: Европа и САЩ ще изпаднат в рецесия

Но има и вътрешни фактори за капиталовите потоци, като потенциала за растеж на развиващите се икономики, усилията, които месните власти полагат, за да насърчат притока на дългосрочен инвестиционен капитал, и увереността на участниците на пазара, че "нещата изглеждат добре" за развиващия се свят.

Обръщайки се към тези два исторически периода е важно да се подчертае, че и в двата случая вътрешните фактори бяха доста силни. 

В началото на 90-те години развиващите се страни се възползваха от вълнението на инвеститорите за ползите от глобализацията и усилията, които някои страни – Мексико, Турция, Тайланд и др. – полагаха, за да намалят търговските бариери, да се интегрират в глобалната икономика, да намалят бюджетните си дефицити и да понижат инфлацията.

Освен това тогава редица страни се възползваха от намаляването на дълга в рамките на инициативата Брейди. Така че балансите на развиващите се страни се смятаха за по-чисти, отколкото през кризисния период на 80-те години.

Така и средата след финансовата криза също беше свидетел на съществени благоприятни вътрешни фактори. Развиващите се икономики бяха сравнително невредими от кризата, докато очакванията за растеж бяха подкрепени от решението на Китай от края на 2008 г. да започне огромна програма за стимулиране, която раздвижи световните цени на суровините и растежа на световната търговия. Върви ли към рецесия икономиката на САЩ?

Към днешна дата е трудно да се посочат силни вътрешни фактори в развиващи се страни. Растежът на световната търговия е слаб и вреди непропорционално на техните икономики. Протекционизмът нараства, докато геополитическото напрежение заплашва глобализацията. А примерите за стимулиращи растежа вътрешни икономически реформи са малко, с изключение на Индонезия и Виетнам. След Голямата депресия и Голямата рецесия: Идва епохата на Голямата стагфлация

Затова е много вероятно външните фактори да бъдат важни при определянето на капиталовите потоци към развиващите се страни. Идеята е да се гарантира, че бумът на такива потоци след евентуална рецесия в САЩ няма да се превърне в крах, както е ставало преди. Джейми Даймън: САЩ и светът скоро ще влязат в рецесия

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Икономист: До 12 месеца ще започне рецесия

Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация

Европа - на прага на рецесия. Какъв е рискът за България?

Предстои ни стагфлация: Защо и кога ще дойде

Още от Икономика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.80029
  • GBP
    1
    2.28913
  • JPY
    100
    1.15144
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички